Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпили две касационни жалби срещу Решение № 103/ 26.01. 2017 г., постановено по административно дело № 1844/ 2016 г. на Административен съд - Пловдив (АС Пловдив), с което Национална агенция за приходите (НАП) София е осъдена да заплати на В. С. Т. сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода от 27.12.2013 г. до 10.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2016 г., до окончателното й изплащане, като искът за сумата над 2000 лв. до претендирания размер от 3500 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Първата касационна жалба е подадена от В. Т. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от 10.05. 2016 г., до окончателното й изплащане.
Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при анализа и оценката на доказателствата.
Счита наличието на материална незаконосъобразност, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД), поради това, че присъденото обезщетение не обезщетява по справедливост. В тази връзка намира, че не е отчетена палитрата и поливалентността на различните негативни изживявания и тяхната дълбочина и остатъчност.
Иска отмяната на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от претендираните 3500 лева, ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумата. Подробни доводи са развити в писменото становище, представено на 10.10.2017г.
Втората касационна жалба е подадена от НАП София срещу посоченото решение в частта, с която е уважен предявеният от Т. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК– допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
Твърди, че обезщетението е присъдено, въпреки липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Оспорва достоверността на свидетелските показания на Н., Ч. и С. поради близостта им с ищеца и тяхното явяване и по други дела. Счита, че не е установена пряка и непосредствена причинно - следствена връзка на твърдените изживявания и емоционални усещания с отменения ревизионен акт.
Възразява и срещу размерът на уважената искова претенция. Намира, че не е отчетено, че Т. е бил разстроен и от други актове на администрацията - две решения на общинските съвети, приети през есента на 2013 г., чието издаване съвпада с времето, през което се е извършвала ревизия и които безсъмнено са оказали влияние на психичното състояние на ищеца, така че да засилят степента на преживените от него негативни емоции. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло претенцията на ищеца, а при условията на евентуалност– да бъде намалено присъденото обезщетение.
В постъпило на 10.10. 2017 г. писмено становище В. Т. оспорва касационната жалба на НАП София като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че административният съд обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ за отговорност на НАП за причинените на лицето вреди. Счита, че размерът на обезщетението от 2000 лв. е определен в съответствие с доказателствата, като е съобразен критерият по чл. 52 от ЗЗД.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
АС Пловдив е бил сезиран с искова молба предявена от В. Т., срещу НАП София с претенция да му се заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 3500 лв. за периода от 24.06. 2013 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
С обжалваното решение е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите, да заплати на В. С. Т., сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за периода от 27.12.2013 г. до 10.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2016 г. до окончателното й изплащане, в резултат на незаконен административен акт– Ревизионен акт № 131304989/ 27.12.2013 г. на ТД на НАП гр. П., отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение, като е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата до пълния му предявен размер от 3500 лева, както и за периода от 24.06.2013 г. до 26.12.2013 г. и от 11.05.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 25.05.2016 г.
В частта за разноските е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите, да заплати на лицето, сумата в размер на 11 лв., представляваща заплатена държавна такса.
За да постанови този резултат съдът приема, че производството за ревизия на ищеца с обхват Данък по чл. 48 от ЗЗДФЛ за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. и задължения за здравноосигурителни вноски (ЗОВ) е приключило с издавеното на Ревизионен акт (РА) № 1313004989/ 27.12.2013 г., издаден от Началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. П..
Сочи, че издаденият РА на ТД на НАП гр. П., е отменен с Решение № 2822/ 17.12.2013 г. постановено по адм. дело № 1018/ 2014 г. по описа на АС – Пловдив, оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 5476/ 10.05.2016 г. по адм. дело № 1871/2015 г. Приема, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на приходна администрация, изразяващо в издаването на незаконосъобразен административен акт.
Според съдът твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отменения ревизионен акт се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели Н., Ч., С. и С.. Същите свидетели установяват, че след издаването на процесния РА, ищецът е преживял негативни емоции - гняв, разочарование, възмущение, напрежение, чувство на несигурност, загуба на вяра в българските институции, нервност, раздразнителност, което е повлияло и на работата му като адвокат.
Решаващия съд счита, че конкретните негативни преживявания на ищеца, установени както от обсъжданите показания на разпитаните по делото свидетели, които се възприемат като обективни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, така и от жалбите, подадени от ищеца до Министър на финансите, Министър председателя и Директора на ТД на НАП гр. П., са с такъв характер, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
Решаващият съд, отчитайки посочените по - горе обстоятелства, периода на увреждането (времето, през което ищецът е претърпял обсъдените вече неимуществени вреди, а именно от 27.12.2013 г. – датата на издаване на просения РА, до датата на неговата отмяна - 10.05.2016 г., когато влиза в сила Решение № 2822/17.12.2014 г. постановено по адм. дело № 1018/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания приема, че следва да бъде присъдено обезщетение по справедливост в размер на 2000 лева, който най - точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди от незаконния административен акт на приходната администрация, като искът до размер на 3500 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Намира, че обезщетението, следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 10.05.2016 г. (датата на влизане в сила на Решение № 2822/17.12.2013 г. по адм. дело № 1018/ 2014 г. по описа на АС Пловдив, с което процесният РА на ТД на НАП е отменен) до окончателното й изплащане. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/ 2004г. на ОСГК.
АС Пловдив с оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, приема, че на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 11 лв.- заплатена държавна такса.
Решението в осъдителните части е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Основателни са твърденията на касационния жалбоподател НАП София, че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди и причинно - следствената връзка между тях и отменения ревизионен акт. След анализ на доказателствата по делото, съдът е направил неправилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и необосновано е уважил частично исковата претенция.
В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Безспорно по делото се доказва незаконосъобразeн административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение, поради което обосновано съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ отм. административен акт.
Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на НАП по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен адм. акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него.
В случая не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Когато се преценяват условията, при които е отменен административен акт, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти.
В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения ревизионен акт, поради което не се споделя изводът на АС Пловдив за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характерът на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Неправилно административният съд приема, че предвид ангажираните свидетелски показания са доказани, вреди представляващи негативни емоции, напрежение и притеснение, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Не се твърди и няма доказателства, от които да е видно настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца след действието на процесния адм. акт.
Преживяванията и емоциите, свързани с извършването на ревизията преди 27.12.2013 г., не попадат в периода, който е обхванат от исковата претенция, а именно от 27.12. 2013 г.– датата на издаване на просения РА, до датата на неговата отмяна- 10.05.2016 г. Поради това всички факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на ревизионното производство са неотносими към настоящия правен спор.
Исковата претенция се отнася за претърпени неимуществени вреди за периода на адм. и съдебно оспорване на РА от 27.12. 2013 г.- 10.05.2016 г. Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното в исковата молба притеснение от обжалването на акта не може да се характеризира като интензивно или продължително.
Не следва да се приема, че съдебното оспорване на ревизионен акт по презумция предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване за отмяна на акта и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не се установява по - продължителен период по приключването на посоченото съдебно производство за отмяната на акта, надвишаващ значително обичайния такъв.
Спецификата на случая изисква да се посочи, че с Определение № 470 от 20.02. 2014 г. по адм. дело № 367 от 2014 г. на АС Пловдив е спряно изпълнението на РА от 27.12. 2013 г., издаден от ТД на НАП Пловдив. Издаденият ревизионен акт не е подлежал на изпълнение след 20.02. 2014 г., тъй като неговото изпълнение е спряно с постановеното определение, което е окончателно.
С Решение № 2822/ 17.12.2013 г. постановено по адм. дело № 1018/2014 г. по описа на Административен съд– Пловдив процесният ревизионен акт е отменен. Налице е било положително спрямо жалбоподателят развитие на правния спор, като в кратко време са били постановени благоприятни за него съдебни актове.
Не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства.
Освен това не са ангажирани доказателства, че твърдените негативни преживявания, могат да се свържат пряко и обусловено само от оспорваното на адм. акт. Свидетелските показания пресъздават негови настроения, които са идентифицирани и по други дела, служебно известни на съда - адм. дело № 384 от 2014 г., № 262 от 2014 г. по описа на АС Пазарджик. Не се открива особеност, дълбочинност или изразителност, която да открои процесните преживяванията от тези които са били вече фиксирани в другите служебно известни на съда производства.
Твърдените от ищеца в исковата молба негативни преживявания, изразяващи се в депресия, потиснатост, притеснения, несигурност и безпокойство не могат да се свържат пряко и обусловено от оспорваното на адм. акт. Жалбоподателят е изграден професионалист с дългогодишен адвокатски стаж. Съдебните производства, оспорвания от вида на процесното са негово професионално занятие. Тази професионална база и натрупаните знания и умения позволяват отстояване на процесуални права без притесненията присъщи на лицата, които нямат юридическа квалификация и подходящо образование.
Според настоящият състав проведените дела, реализирането на процедурите и развитието на съдебното производство не само не могат да достигнат прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства, но с оглед неговата методичност и целенасоченост в подаване на възражения, сигнали и допълнителни жалби сочат за спокойно професионално отношение към фактите, обосноваващи претенцията. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ.
Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска и в уважената от АС Пловдив част. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението.
Предвид горното касационната жалба на В. Т. е неоснователна.
Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за разликата от 2000 лева до пълния му предявен размер от 3500 лева е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ: