Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на В. Д. С. против заповед № ЧР-П-131/16.11.2016 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното му правоотношение. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата - министърът на икономиката, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:
Жалбоподателят В. Д. С. е работил в Министерство на икономиката до м. януари 2015 г. като главен специалист в отдел "Европа" към Дирекция "Външноикономическа политика" по трудов договор.
Със заповед № ЧР-Н-15/26.01.2015 г., издадена от министъра на икономиката, на основание чл. 15 вр. чл. 12 от ЗДСл и постъпило заявление от служителя с вх. № 94-В-20/20.01.2015 г., В. Д. С. е назначен за първи път на държавна служба на длъжност "главен експерт" в Регионален сектор "София", отдел "Управление на проекти", Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", считано от 26.01.2015 година.
Поради извършена структурна промяна на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и промяна в длъжностното разписание, служебното правоотношение на С. е изменено със заповед № ЧР-И-786/30.01.2015 г., като срокът за изпитване не е прекъсван.
Със заповед № ЧР-П-144/08.10.2015 г. на министъра на икономиката, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от 12.10.2015 година.
Общият служебен стаж към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е 8 месеца и 16 дни.
Със заповед № ЧР-Н-120/12.12.2015 г. на министъра на икономиката, В. С. отново е назначен на основание чл. 15 вр. чл. 12, ал. 2...