Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. К. против решение № 250 от 25.07.2016 г., постановено от Административен съд – Добрич, II състав, по адм. д. № 720/2015 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на процесното уведомително писмо, тъй като според него не е посочено изрично дали са спазени изискванията на чл. 11 от Наредба №5 от 10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища отм. , Развива тезата, че оспореното писмо е противоречиво, защото не става ясно дали се касае за площи, които не са стопанисвани или не отговарят на условията за допустимост за подпомагане или че са заявени площи, попадащи извън специализирания слой. Твърди също, че към датата на постановяването на процесното писмо „теренните проверки“ са били обявени за незаконосъобразни и органът не е следвало да издава административен акт, който се основава на информация, въведена от такива проверки. Моли по преценка на съда да се направи искане за преюдициално запитване да СЕС по следните въпроси: 1. Дали чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба №105/22.08.2006г., тълкувани съгласно т. 2 от ТР№8 от 11.12.2015г. на ВАС, че единствената акредитирана институция в Р. Б РА действа в...