Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, чрез пълномощника му юрисконсулт Н. Б. против решение № 7806 от 20 юни 2017 год., постановено по адм. дело № 3528/2016 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-15-75 от 12 февруари 2016 год. издадена от министъра на здравеопазването и е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Д. П. Д. сумата от 1 000, 00 лв. разноски по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – Д. П. Д., чрез пълномощника му адв. М. Й. оспорва касационнната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на направените разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил заповед № РД-15-75 от 12 февруари 2016 год., с която на осн. чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 107, ал. 2 от същия закон е прекратено служебното правоотношение на Д. П. Д., на длъжност „[длъжност]“ в дирекция „Държавен здравен контрол“, с ранг [номер] старши, считано от 15 февруари 2016 год., поради получена възможно най – ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 от ЗДСл, орган, а от назначената и...