Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Ц. Д. и Н. Н. Т. против решение № 6072 от 05.10.2016 г., постановено по адм. д. № 10613/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му.

По делото е депозирана и частна жалба от К. Ц. Д. и Н. Н. Т. против определение № 417 от 20.01.2017 г., постановено по делото, с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Ответникът – директорът на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответницата В. Г. Р., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът - И. О. П., чрез процесуалния се представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Т. Н. Х. не изразява становище по жалбите.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № РД-30-186/17.08.2015 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община в частта й относно разпореденото премахване на незаконен строеж - ограда, поставена на южната регулационна граница на УПИ [номер], кв. [номер]

по плана на в. з. [местност] към ул. [улица], като отхвърля жалбата в останалата й част. С решението съдът осъжда Столична община да заплати на жалбоподателите сумата 255 лв., представляваща направени по делото разноски и осъжда последните да заплатят на В. Г. Р. сумата 300 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението постановено по отношение на конституираните по делото заинтересувани лица – Т. Н. Х., И. О. П. и В. Г. Р. е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж „ограда“, като адресати на заповедта са К. Ц. Д. и Н. Н. Т.. Конституираните като заинтересувани лица са собственици на имоти, прилежащи към уличната регулация, но не са нито собственици на имота, с процесната ограда, нито са извършители на незаконния строеж. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. Като лица притежаващи недвижими имоти, прилежащи към уличната регулация конституираните трети лица не попадат в кръга на заинтересуваните лица, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито им създава задължения. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирани заинтересовани страни по административния спор. Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на Т. Н. Х., И. О. П. и В. Г. Р., а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения решението следва да се обезсили и в частта му, с която К. Ц. Д. и Н. Н. Т. са осъдени да заплатят на В. Г. Р. сумата 300 лв., представляваща направени по делото разноски.

Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост в частта му, с която жалбата на Н. Н. Т. е отхвърлена и в останалата част на оспорената заповед, а именно оградата, поставена на източната част от имота и в частта от южната граница, които не съвпадат с регулационните граници на имота и попадат в трасето на проектирана улица. От събраните по делото доказателства е установено, че К. Д. и Н. Т. през 2005 г. купуват УПИ [номер]

, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. В последствие през 2013 г. имотът става изключителна собственост на К. Д., поради което към датата на постановяване на оспорената заповед – 17.08.2015 г. Н. Т. не е бил собственик на имота, в който са построени процесните огради, като по безспорен начин по делото е установено, че същият не е и извършител на строежа. Следователно жалбоподателят незаконосъобразно е вписан като адресат на оспорената заповед, поради което като приема обратното първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, като направените от съда изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства и са необосновани. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която жалбата на Н. Т. е отхвърлена следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед се отмени по отношение на Н. Т. и в останалата й част.

Частта на обжалваното решение, с която жалбата на К. Д. срещу оспорената заповед е отхвърлена относно оградата, поставена от източната страна на имота и частта от оградата от южната част, която е без цокъл и същите съвпадат с имотните граници на имот 208, но по регулационния план попадат в трасето на проектирана [улица], е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства е установено, че оградата е построена без разрешение за строеж и попада в трасето на проектирана улица. В тази част регулационните граници на УПИ [номер] не съвпадат с границите на неурегулирания поземлен имот 208. Правилно съдът приема, че фактът, че регулацията не е приложена и не е проведено отчуждително производство е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. По несъмнен начин по делото е установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая е нарушено изискването на чл. 148, ал. 1 за наличие на разрешение за строеж за процесната ограда. Линията, по която е изградена оградата е извън границите на поземления имот по кадастралната карта, одобрена със заповед от 14.12.2010 г., в която имотът е нанесен в съответствие с регулационните граници от действащия план за УПИ [номер] и извън уличните регулационни линии по действащия регулационен план. От събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност, а именно декларация на извършителя на строежа, че същият е извършен през 1993 г., както и от показанията на разпитания по делото свидетел А. Р. се установява, че оградата във вида, в който се намира е строена 1992г. -1994 г. Следователно следва да се приеме, че същата е построена през 1993 г. Фактът че имотът е заснет през 1978 г. като съществуващите огради са били заснети като имотни граници не обосновава извод, че оградата от 1978 г. е запазена до деня на издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Строежът не е деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., поради което не е търпим съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Липсват данни и твърдения да е подадено заявление за узаконяване на оградата по реда на § 184 ПР ЗИД ЗУТ и § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Освен това К. Д. придобива УПИ - [номер]

, граничещ с две улици, а не поземлен имот 208 в кадастралните му граници, от който са образувани УПИ [номер] и УПИ [номер] – [номер]

. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт и контролно геодезическо заснемане, отразяваща разположението на оградата. Безспорно е установено, че извършител на строежа е праводателят на жалбоподателката К. Д.. Оградата е индивидуализирана подробно както в констативния акт, така и в оспорената заповед, поради което не съществува съмнение относно нейното разположение. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед в частта й относно оградата, поставена от източната страна на имота и частта от оградата от южната част, която е без цокъл и същите съвпадат с имотните граници на имот 208, но по регулационния план попадат в трасето на проектирана [улица] първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Съставянето на констативния протокол в отсъствие на жалбоподателката, както и връчването на акта по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ противно на приетото от първоинстанционния съд не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателката упражнява правата си в съдебното производство, в което може да изложи всички свои твърдения, възражения и да ангажира доказателства за установяването им и по този начин да упражни правото си на защита.

Доводите в касационната жалба, че не е ясно кой е собственик на имота, който попада в трасето на улицата са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като жалбоподателката е собственик на УПИ, с конкретно описани в нотариалния акт граници, а не на поземлен имот, а построената ограда попада в терена на улицата. Частната жалба е частично основателна.

Решението в частта му, с която са осъдени К. Ц. Д. и Н. Н. Т. да заплатят на В. Г. Р. сумата 300 лв., представляваща направени по делото разноски следва да се обезсили по изложените по-горе съображения.

В останалата й част частната жалба е неоснователна.

Правилно съдът приема, че на ответника по жалбата се дължат разноски, съобразно отхвърлената й част изразяващи се в юрисконсулско възнаграждение, определено на базата на минималното адвокатско възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 8, ал. 2, т. 1, предвиждащ за делата по ЗУТ - 600 лв., които съдът определя на половина - триста лева и присъжда разноски по компенсация.

Доводите в частната жалба, че на ответника не се дължат разноски, както и че такива следва да се определят по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), са неоснователни. Цитираната норма не е била в сила към момента на постановяване на обжалваното решение, с което са присъдени разноските, поради което същата е неприложима.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6072 от 05.10.2016 г., постановено по адм. д. № 10613/2015 г. по описа на Административен съд София – град по отношение на Т. Н. Х., И. О. П. и В. Г. Р. и в ЧАСТТА му, с която К. Ц. Д. и Н. Н. Т. са осъдени да заплатят на В. Г. Р. сумата 300 лв., представляваща направени по делото разноски и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 6072 от 05.10.2016 г., постановено по адм. д. № 10613/2015 г. по описа на Административен съд София – град в ЧАСТТА му, с която жалбата на Н. Н. Т. срещу заповед № РД-30-186/17.08.2015 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община е отхвърлена и в частта й относно оградата, поставена от източната страна на имота и частта от оградата от южната част, която е без цокъл и същите попадат в трасето на проектирана [улица] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № РД-30-186/17.08.2015 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община по отношение на Н. Н. Т. и в останалата й част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.