Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен-процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. П., срещу решение № 1643 от 26.08.2016 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 292/2015 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-26-1306309-091-01/03.10.2014г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. П., потвърден с Решение № 1242/23.12.2014г. на Директора на Дирекция “ОДОП”-гр. П., при ЦУ на НАП, относно установени на Д. С., собственик на [фирма] допълнителни задължения : ДДС в общ размер на 54 075, 61лв. и лива в размер на 27 466, 13 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 1 208, 69 лв., ведно с лихва в размер на 635, 71 лв.

Касаторът претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната част, като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че са събрани достатъчно доказателства, че счетоводната отчетност на едноличния търговец не отразява достоверно стопанските операции по закупуване на стоките и последващото им отчуждаване. Счита, че в хипотезата на ревизия по аналог при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е достатъчно да са налице данни за укрити доходи, без необходимост да се събират преки доказателства за получени доставки на стоки, доколкото ревизираните субекти нямали интерес от представянето им и съзнателно ги укривали. Претендира законосъобразност на РА, тъй като предметът на доставките съвпадал с предмета на търговската дейност на ревизираното лице (РЛ), количеството, интензивността и стойността на закупените стоки съответствали по предназначение на търговия на дребно, каквато извършвало ревизираното лице, а търговците били постоянни доставчици на същите видове стоки. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отхвърли жалбата срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба на Д. С., собственик на [фирма], оспорва жалбата в писмена защита и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Х.. Претендира за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски по представен списък.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р-26-1306309-091-01/03.10.2014г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. П., потвърден с Решение № 1242/23.12.2014г. на Директора на Дирекция “ОДОП”-гр. П., при ЦУ на НАП, с който на Д. С., собственик на [фирма] са установени допълнителни задължения : ДДС в общ размер на 54 075, 61лв. ведно с лива в размер на 27 466, 13 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 1 208, 69 лв., ведно с лихва в размер на 635, 71 лв.; ДОО в общ размер на 1 035, 70 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 957, 24 лв.; ЗО в общ размер на 301, 63 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 167, 51 лв.

В частта, с която се отменят установените задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2008г. и 2009г., решението е влязло в законна сила, поради липса на касационна жалба в тази част. ч

За да постанови решението в останалата обжалвана част, на първо място съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия.

По същество на спора съдът е приел, че в хода на ревизията е прието, че в счетоводството на жалбоподателя за данъчните периоди от 2008г. до 2012г. не са отразени фактури, издадени от доставчиците: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], подробно описани в РД. Предметът на доставките са цигари, местни и млечни продукти, хранителни стоки, захарни изделия и други. При извършена насрещна проверка на доставчиците са представени копия на фактури, счетоводни регистри, отчитащи реализацията на стоките и обяснения за начина на транспортиране на стоките, а именно с техен транспорт до обекта на клиента или са предадени на клиента в техния склад. Разплащанията са извършени в брой, а стоките са получени от ревизирания ЕТ, След като е било прието, че жалбоподателката реално е получила стоките по издадените фактури, не е ги е отразила в счетоводството си, не са отчетени приходи от продажбите и не е начислен прекият данък за тяхната реализация, поради което в хода на ревизията е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ - за 2008г. в размер на 764, 69 лв., а за 2009г. в размер на 444 лв. Във връзка с оспорване автентичността на фактурите както подписани, така и неподписани, с твърденшие, че не обективират реално извършени доставки на стоки, съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Поради лошото качество на изображенията вещото лице е посочило в заключенито си, че не е в състояние да проведе сравнително изследване на част от фактурите подробно описани в заключението. Подписите на “получател” на фактурите подробно описани в заключението, от името на ЕТ не са положени от собственика, а на останалите фактури няма подпис на "получател".

Оспорени са и автентичността и сьдържанието на дадените от доставчиците писмени обяснения и представените от тях писмени доказателства (счетоводни документи, договори, пътни дистове, ПКО) при извършени насрещни проверки в хода на ревизията, както и на всички документи, представени от доставчиците и описани в протоколите за извършени насрещни проверки, както и редовността на счетоводствата на дружествата доставчици, които са издали и осчетоводили процесните фактури.

За да отмени РА административният съд е приел за недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК по отношение укрити приходи от продажба на стоки по процесните фактури, които не са отразени счетоводно при РЛ. По аргумент от разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, ал. 2 ЗЗД е изложил аргументи за неустановеност на предаването на стоките от доставчиците, поради липса на ППП, липса на първични счетоводни документи за предаване, на данни за изписване от склад, транспортиране, складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. под. Съобразил е откритото производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване автентичността на фактурите, които не са подписани от страна на РЛ и липсата на ангажирани от противната страна доказателства по повод на оспорването. Изложил е допълнителни мотиви, че плащането на уговорената парична престация и осъществяването на съответните счетоводни записвания при доставчиците не са достатъчни да санират липсата на доставка, след като не е установено предаването на стоките. Формиран е краен извод, че липсата на осчетоводяване на фактури, които са издадени без основание, не прави воденото счетоводство нередовно, и изключва последващото получаване на приходи от отчуждаването им, респ. задължението за начисляване на ДДС по продажбите. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Основният спорен момент е при наличие на писмени обяснения от доставчиците относно механизма на извършване на доставките и частично представени пътни листи, в които е посочен града в който се намира обекта на ревизираното лице, може ли да се приеме, реално получаване на стоките, неосчетоводяването на фактурите, респективно неначисляване на ДДС и тяхната последваща реализация и реализиран приход от това, респективно неначислен пряк данък.

Настоящият състав споделя извода на съда за липса на достатъчно и убедителни доказателства за наличие на реално предаване и получаване на процесните стоки. Не може да бъде споделен довода на касатора, за доказаност на извършен транспорт въз основа на твърденията на доставчиците, като за една част от доставките действително има представени пътни листи, от които не може да се направи категоричен извод, че е транспортирана стока на търговеца, тъй като маршрутът е посочен твърде общо. Не се установява къде, кога и на кого са предадени стоките.

Процесните фактури, са оспорени от търговеца досежно истинността им, което ведно с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на други първични счетоводни документи за изписване на стоките от склад или транспортирането им, правилно е прието от съда, че налагат на извода за липса на реално извършени доставки.

От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза безспорно се установява, че поради нечетливост експертът не може да проведе сравнително изследване на част от фактурите подробно описани в заключението. Подписите на “получател” от името на ЕТ не са положени от собственика на фактурите подробно описани в заключението, а на останалите фактури няма подпис на "получател".

Доколкото продажбата е на родово определени вещи органите по приходите е следвало да обосноват констатациите си с доказателства за транспортиране и предаване на стоката. Евентуалните последващи продажби на същата, в резултат на които са били укрити приходи, също са подлежали на доказване. Когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, следва да прилага същия доказателствен стандарт, който изисква от самите ревизирани лица, във връзка с доставки, по които те претендират право на данъчен кредит /в този смисъл са решение 13619/13.12.2016г. по адм. дело 9477/2015г., решение 6938/09.06.2016г. по адм. дело 2511/2015г., решение 1500/11.02.2016г. по адм. дело 15404/2014г./.

ВАС многократно е приемал, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Основани на предположения са констатациите на органа по приходите относно реалното доставяне на стоки само защото са от кръга на обичайно доставяните на ревизирания търговец. В случая липсват данни за експедиция, транспортиране /с малки изключения по единични фактури/, съхраняване, а фактът, че доставчиците разполагат със собствен транспорт, с който осъществяват доставки, не е достатъчен, за да обоснове извършването на конкретните доставки.

Същевременно, липсата на доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези стоки, вкл. евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи доставки.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски по представен списък в размер на 4440 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част, Решение № 1643 от 26.08.2016 г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. д. № 292/2015 г.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, да заплати на Д. С., собственик на [фирма], сумата от 4440 лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.