Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. А. В. П. при секретар М. А. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 7381/2021

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на консулското длъжностно лице в Посолството на Р. България в Исламабад, И. Р. П. подадена чрез упълномощен юрк. Е. В., против решение № 3440/26.05.2021г., постановено по адм. дело № 238/2021г. на Административен съд - София град, с което е отменен негов отказ изх. № ISB 20000012V/03.12.2020 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване / вид Д/ на М. Хафез, гражданин на Пакистан.

С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма - формуляр по образец и счита за неправилни изводите на съда, че административният акт не отговаря на изискванията за форма, поради липса на мотиви, като в същия са попълнени всички относими полета и са обосновани причините за постановяването му. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли жалбата на М. Хафез срещу издадения отказ за виза тип Д. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. В., поддържа жалбата.

Ответникът - М. Хафез, гражданин на Пакистан, в писмен отговор чрез адв. В. Р., оспорва касационната жалба и претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, но е формирал незаконосъобразни изводи. Намира, че административният орган е изложил фактически основания за приетото от него правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Счита, че предмет на отказа е виза за дългосрочно пребиваване вид по чл. 9а, ал. 2, т. от Закона за чужденците в Р. България и че случаят е извън хипотезата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, като отказът е издаден върху нормативно утвърден формуляр за уведомление и обосновка на отказ, съгласно Приложение № 7 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, както и че съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № КОВ-04-02-351 от 2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на, визи при наличие на отрицателно становище по чл. 9, ал. 2 се отказва, като в случая такова отрицателно становище от ДАНС е налице.Счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Хафез, гражданин на Пакистан, срещу отказ изх. № ISB 20000012V/03.12.2020 г. на консулското длъжностно лице в Посолството на Р. България в Исламабад, И. Р. П. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване , постановен по негово заявление от 16.01.2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил този отказ за издаване на виза Д.

За да стигне до този резултат първоинстанционният съд установил, че отказът за издаване на виза е издаден чрез попълване на образец, като в основанието на постановения акт е посочено само „чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ“, без каквото и да е фактическо посочване на обстоятелствата, обусловили отказа. Взел предвид и обсъдил приложените към молбата доказателства - копия на лични документи на заявителя и приемащото лице-майка на двете му деца, на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на адрес, идентичен с посочения в заявлението за издаване на виза, удостоверение за семейно положение на приемащото лице и два акта за раждане на двете деца на чужденеца, справка за съдимост, че лицето не е осъждано, полица за медицинска застраховка, декларация от приемащото лице за осигуряване на подслон и издръжка, извлечение от банкова сметка, че молителят разполага с финансови средства за издръжка. Съобразил и представеното в хода на съдебното производство копие от предходна виза тип Д за периода от 17.12.18 г. -15.06.19 г.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е преценил, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, с посочено правно основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ, но липсват фактически основания за неговото издаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК.

Приел, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ – норми, посочени като основание за отказ, се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност; както и когато заявителят е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане.Не посочил, но явно е имал предвид, че в оспорения акт не е посочено дори коя от хипотезите е имал предвид издателя на акта, но счел, че с подаване на заявлението за издаване на виза, чужденецът е представил многобройни писмени доказателства във връзка с искането му, които в съставения формуляр за отказ не са обсъдени.На второ място съобразил, че конкретни мотиви за постановения отказ не са изложени и в становището на директора на дирекция Миграция при ОД на МВР,което се базира единствено на становището на ДАНС,в което се възразява да бъде разрешена виза D с цел пребиваване на територията на Р. България. Обсъдил и приложената към становището справка рег. № БС-6-1703/19.02.2020 г., че по отношение на заявителя са налице данни за извършване през периода 2016-2018 г. на дейност, свързана с незаконен трафик на хора, мотивирана с цел недопускане на вредни последици от дейността на пакистанския гражданин, но че след това-за периода 17.12.18 г. -15.06.19 г му е издадена предходна виза тип Д .Съобразил и че по второто правно основание за издаване на постановения отказ - т. 19 от ЗЧРБ, по преписката липсват каквито и да е доказателства, че заявителят е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане.

Съобразил и практиката на ВАС, че за да се приеме, че е изпълнено изискването за мотивираност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, същият следва да съдържа фактически, не само правни основания за издаването му.

По тези съображения съдът приел, че жалбата е основателна, отменил процесния отказ за издаване на виза Д и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

Неоснователно е възражението на касатора, че оспореният отказ отговаря на изискванията за форма по АПК и съдържа относими мотиви. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изложил никакви фактически основания за приетото от него правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ.Впрочем няма и посочване, чрез техниката на препращане, на какъвто и да е друг документ, освен че първото основание касае няколко различни хипотези, без да е посочена относимата за случая и без посочване на друг документ.Поради това изводът за немотивираност на акта, е обоснован.

Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая липсват фактически основания за издаване на акта, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи.

Настоящият съдебен състав констатира, че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат подробни аргументи и съображения за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакувания адм. акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика е непротиворечива и изисква посочване в административния акт на фактически основания и данни за обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства, поради които е постановен съответният отказ.

С оглед на това касационният съдебен състав намира за правилни мотивите на първоинстанционния съд за липса на каквито и да било фактически основания за издаване на акта в контекста на приложените към заявлението доказателства.

Липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения адм. акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус.

В този смисъл са решения по адм. д. № 12160/2018 г. и по адм. д. № 14248/2018 г. на VІІ отд. на ВАС, а посоченото от касатора в писмената защита решение № 10801 от 27.10.2021 г. по адм. д. № 5993/2021 г., ІV отд. на ВАС,противно на твърдяното, касае случай, по който ВАС изрично е посочил, че отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР),като в отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване.

Отделно от това, по основанието на чл. 10, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, настоящият състав съобрази решение № 901 от 21.01.2020 г. по адм. д. № 1745/2019 г., VІІ отд. на ВАС.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, и при липса на възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 ГПК,вр. с чл. 144 АПК,касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните, реално извършени и доказани разноски за настоящата съдебна инстанция /съгласно договор за правна помощ, приложен на л. 20 от делото/ в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3440/26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 238/2021г. на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Министерство на външните работи, гр. София, да заплати на М. Хафез, гражданин на Пакистан, сумата 600(шестотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Добринка Андреева

/п/ Владимир Първанов