Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.
, [улица], представлявано от управителя М. П. А.. Оспорва се Решение № 4771/14.07.2017 г., постановено по административно дело № 4185/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221214001535-091-001/03.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 946/24.06.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С., в частта, с която на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 000 лева по фактура № 1000000024/30.05.2014 г., издадена от [фирма].
В касационната жалба се сочи неправилност и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че по процесната фактура била доказана действителността на сделката, която била реално сключена и изпълнена. Излагат се доводи за наличие на валидно сключен комисионен договор, постигнал целения от него правен резултат. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се уважи подадената жалба относно упражненото от [фирма] право на данъчен кредит по фактурата.
Касационната жалба се поддържа от адвокат А., който моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.
Ответната страна, Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. С. се представлява от юрисконсулт И., която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд при повторното разглеждане на спора е ревизионен акт, в частта, с която на [фирма] не е признато право на данъчен кредит в размер на 4 000 лева по фактура № 1000000024/30.05.2014 г., с предмет „комисионна по доставка на автобус МАН [номер]”. Въз основа на установените в хода на ревизията факти, приходните органи са приели, че не се доказва реалното извършване на доставка по сключения комисионен договор, с оглед на което за ревизираното лице не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит.
Съдът е отхвърлил жалбата, след като е достигнал до извода, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи реалност на спорната доставка. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби.
Към спорната фактура е представен сключения между страните комисионен договор от 02.05.2014 г., чийто клаузи са подробно анализирани от съда. Съгласно договора, издателят на спорната фактура – [фирма] в качеството си на комисионер се е задължил да извърши от свое име и за сметка на ревизираното дружество, в качеството му на доверител доставка на автобус МАН [номер]. Комисионерът се е задължил да присъства лично при сключване на сделката, като съгласно чл. 17 от договора се е задължил чрез отчетна сделка с доверителя да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка в срок три работни дни след получаване на плащането по тази сделка.
Комисионният договор е договор, по който комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Съгласно чл. 255 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. В конкретния случай не са представени каквито и да е доказателства за сключена изпълнителна сделка между комисионера и третото лице – доставчик на автобуса. Липсват документи, удостоверяващи реалното изпълнение на комисионната услуга – проведена кореспонденция, оферти, срещи или разговори, имейли, разходи за транспорт, които действия е логично да бъдат извършени от доставчика по спорната фактура. Наличието на приемо-предавателен протокол, подписан между страните по комисионния договор, не може да замести липсващите документи по изпълнителната сделка, и не доказва реалното престиране на комисионната услуга. Същото важи и за наличието на сключения комисионен договор, който сам по себе си не може да доведе до извода за реалност на доставката, а сочи само за възникнали облигационни отношения между страните. Надлежното счетоводно отчитане на спорната фактура, отново не доказва наличието на реална доставка по сключения комисионен договор, като достоверността на фактурата следва да се преценява при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Въпросът, свързан със счетоводното отразяване на фактурата, както и с плащане на сумата по нея са въпроси, които не са елементи от фактическия състав, при наличието на който се следва признаване на право на данъчен кредит за получателя.
Действително, в хода на ревизията е установено, че към датата на издаване на процесната фактура в дружеството – доставчик няма назначени лица по трудови правоотношения. Това обстоятелство, както липсата на документи за превъзлагане на услугата на подизпълнител, е мотивирало приходните органи да заключат, че физически било невъзможно управителят и собственик на дружеството да извърши доставката сам. Този извод само по себе си е неправилен с оглед актуалната практика на СЕС по сходни казуси, поради което не е и възприет от съдебният състав на АССГ. Не липсата на кадрови потенциал при доставчика е мотивирало съдът да приеме недоказаност на реална доставка, а липсата на документи, удостоверяващи такава и по-конкретно непредставяне на документи по самото изпълнение на комисионната услуга.
Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са : да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставката, което в случая не е сторено.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт и е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Това възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 510 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4771/14.07.2017 г., постановено по административно дело № 4185/2017 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.
, [улица], представлявано от управителя М. П. А., да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 510 лева. Решението не подлежи на обжалване.