Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – гр. В. чрез адв. П. У. срещу решение № 2639/29.12.2016 г., постановено по адм. дело № 766/2014 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031204153/03.06.2013 г., издаден от орган по приходите, поправен с РА № 1327585/23.09.2013 г., потвърден с решение № 519/30.01.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за данъчни периоди от месец март до месец август 2011 г. в общ размер от 823 851, 89 лв. и лихви – 160 827, 67 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 882 925, 10 лв. и срещу ревизионния акт за поправка, потвърден също с решение № 09.04.2014 г. от решаващия орган. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че ревизионните актове са нищожни, като издадени от ненадлежно овластен орган по приходите поради липсата на доказателства за материалната компетентност на органа, възложил ревизията със заповед № 1202112/07.06.2012 г., изменена със заповед № 1204153/26.11.2012 г., като със заповед № К1204153/15.02.2013 г. Р. Д. – главен инспектор по приходите е определен за компетентен орган за издаване на ревизионни актове. Касационният жалбоподател по повод на това оплакване се позовава на чл. 119, ал. 2 ДОПК и настъпилата законодателна промяна към момента на приключване на ревизионното производство и предвидения нов ред с § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК, съгласно който всички образувани и...