Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7384 / 2021 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София срещу решение № 3081/18.06.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8244 по описа за 2018 г.

Предмет на инстанционен контрол е частта от съдебния акт, с която е отменен ревизионен акт № Р-29002916004869-091-001/29.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ относно установените допълнителни задължения за ДДС в общ размер 740 165,48 лева и с лихви за забава в общ размер 275 529,45лв, както и за задължения за корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г. общо в размер 363 633,61 лева и с лихви за забава в общ размер 114 709,16 лева. Тази част на решението е била отменена в предходно касационно производство с решение № 894 от 25.01.2021г. по адм. дело № 9531/2020г. по описа на ВАС-първо отделение, а отменителната част на касационното съдебно решение е отменена при упражнен извънинстанционен контрол с решение № 8605/15.07.2021 г. на петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд по адм. дело № 3535/2021 г. и делото е върнато във фазата на касационното производство пред тричленен състав на Върховния административен съд за разглеждане на касационната жалба на ДДОДОП срещу сочената част на решението на АССГ.

Доводите на касатора са за направилност на решението заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по формиране на вътрешното му убеждение за съдържанието на престацията на доставчиците „Индустриален лизинг“ АД и „Херсей“ ЕООД и за изпълнението на задълженията им по сключените договори, което е от значение за преобразуване на декларираните счетоводни финансови резултати по ЗКПО с отчетените разходи по издадените от тях фактури, както и за решаването на спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено по същите фактури и съответно за законосъобразността на РА относно допълнително установените задължения за корпоративен данък и за ДДС в корелация с отричането за осъществяването на доставките по фактурите. Иска отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Яна“ АД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт в тежест на „Яна“ АД са установени задължения за корпоративен данък в общ размер 1 167 679.20 лева с лихви за забава в общ размер 359 407.06 лева и за ДДС в общ размер 740 165.48 лева с лихва за забава 275 529.45 лева.

Съществуването на задължения за прекия данък е обосновано с наличието на предпоставки за увеличаване на счетоводния финансов резултат /СФР/:

- на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО за отчетни периоди 2013 - 2015 г. съответно със сумите 526 017.20 лева, 660 000 лева и 660 000 лева /общо 1 846 017.20 лева/, представляващи разликата между отчетените от РЛ разходи по сключени с „Индустриален лизинг“ АД и „Херсей“ ЕООД договори за наем и приетите от органите по приходите разходи след преквалифициране на договорите като такива за финансов лизинг. Признатите от администрацията разходи са за амортизации по данъчните амортизационни планове на наемодателите за ревизираните периоди и разходи за лихви за срок на договорите за лизинг от 40 месеца, съответстващ на приетия от дружествата полезен живот на машините за данъчни цели /при годишната амортизационна норма от 30% и 20%/ и според по-високия лихвен процент по информация от две лизингови компании. Частта от първоинстанционното решение, с която е разрешен спорът за съществуването и размера на тези публични вземания е извън обхвата на настоящото производство.

- на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО с отчетени през 2013 - 2015 г. разходи по договори за комисионни услуги с „Херсей“ ЕООД /общо 3 519 916.10 лева/ и „Индустриален лизинг“ АД /общо 116 420 лева/. Органите по приходите са приели, че не е доказано осъществяването на фактурираните от доставчиците комисионни услуги, поради което отчетените разходи по договорите с тях не са свързани с дейността на РЛ и не са документално обосновани.

Източник на задълженията за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 01, 04, 05, 07, 08, 10 и 12.2013 г.; м. 04, 06, 07, 09, 10 и 12.2014 г. и м. 04, 06, 07, 09, 10, 11 и 12.2015 г. заради отказ да признаят правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 740 165.48 лева, упражнено в тези данъчни периоди по фактури, издадени от „Индустриален лизинг“ АД и „Херсей“ ЕООД. Отказът е мотивиран с установявания за липса на изпълнение на фактурираните доставки на комисионни услуги и с позоваване на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част.

При решаването на спора за законосъобразността на РА в частта за преобразуване на СФР с отчетените разходи по комисионните договори с „Индустриален лизинг“ АД и „Херсей“ ЕООД и за корекция на резултатите по ЗДДС по данъчни периоди в привръзка с отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от тези доставчици фактури, съдът е приел, че администрацията неправилно е определила предметът на престираните услуги като посредничество при продажба на продукция. Затова и неоснователно изводи във вреда на жалбоподателя били направени от постъпилата по реда на международното административно сътрудничество информация от други данъчни администрации за липсата на участие на доставчиците при осъществяването на конкретни продажби. Дейността на „Индустриален лизинг“ АД и „Херсей“ ЕООД е определил като предоставяне на консултации и съдействие на „Яна“ АД в сключването и изпълнението на договорите с посочени клиенти и разширяване на отношенията с тях. Доставчиците осчетоводили приходи и начислили ДДС по фактурите. Дължимите данъци били внесени от тях. Това сочело на документална обоснованост и на спазване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, доколкото доставчиците са осъществили разходи за услугите. Недоказани били предпоставките за преобразуване на СФР по чл. 26, т. т. 1 и 2 ЗКПО, както и хипотезата на отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 4 от закона.

Осъществяването на доставките съдът е обвързал с материалните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Намесата на холдинговото дружество в управлението на дружествата, в които е придобило дялово участие е определил като проява на икономическа дейност. Оказаното от компаниите-майки съдействие следвало да се разглежда като доставка на услуга. Не съществували индикации за сделките като част от данъчна измама. Доставчиците разполагали с квалифициран персонал.

Решението е правилно.

I. По спора по ЗКПО

Относно отчетените разходи по договори за комисионни услуги с „Херсей“ ЕООД и „Индустриален лизинг“ АД

Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са констатациите и правните изводи на първостепенния съд за съдържанието на договорите на РЛ с „Херсей“ ЕООД и „Индустриален лизинг“ АД и предмета на фактурираните от доставчиците услуги. В съответствие с предмета на услугите са и създадените информационни източници, а не се основава на престацията на доставчиците очакването за наличие на информационни следи за осъществено посредничество и то със съконтрахенти на получателя, отношенията с които предхождат сключването на комисионните договори. Така в договорите с „Херсей“ ЕООД от 30.12.2019 г. и от 03.05.2011 г. съответно Метро кеш енд кери и Indipunt S.L. – Испания са посочени като клиенти на „Яна“ АД, а задължението на изпълнителя/комисионера е за реализиране на продукцията на възложителя към съответния клиент. По първия договор в обхвата на престацията на изпълнителя е проучването на пазара и на изискванията на Метро за изработка на хавлиени изделия, възлагане на поръчки за производство от Метро и стимулиране на Метро за увеличаване на поръчките. Възнаграждението на изпълнителя е функция от обема на реализираната продукция. Подобно е съдържанието на престацията и на доставчика „Индустриален лизинг“ АД по договора от 07.01.2011 г. за клиента на „Яна“ АД Industries S.p.A., като уговореното възнаграждение зависи от реализираната продукция. В обяснение от 23.11.2016 г. управителят на „Индустриален лизинг“ АД отрича представляваното от него дружество да има договорни отношения с друг клиент на „Яна“ АД извън тези на посредничество с клиента. Отчитането на работата е в съответствие с договорите, като въз основа на удостовереното в протоколи приемане на работата са издавани данъчните документи от доставчиците, по които РЛ е отчело разходите, с които органите по приходите са коригирали декларирания СФР.

Познавателната дейност на административния съд е съобразена с правилата на чл. 236, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК. При съобразяване на констатациите му /вж. чл. 220 АПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК/ е обоснован правният извод за неправомерно извършено с РА преобразуване на декларирания от ревизираното лице СФР с отчетените разходи по договорите за комисионни услуги. Осъществяването от „Херсей“ ЕООД и „Индустриален лизинг“ АД съдействие е за дейността на дъщерното дружество, поради което няма как да е дисквалифицирана връзката с дейността, което да породи данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО. Достоверно е отразяването на стопанските операции в издадените от доставчиците данъчни документи, което изключва основанието за преобразуване на СФР с данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Необосновано е прилагането на института на предотвратяване на отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО при начисляване на възнаграждение за осъществени услуги.

II. По спора по ЗДДС

Юриспруденцията последователно е дефинирала материалноправните и формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане. Към първата категория се отнася своенето на качествата данъчнозадължено лице от доставчика и от получателя и използването на получените стоки и услуги, за които се претендира правото на приспадане, за нуждите на сключени от получателя облагаеми сделки /така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14/. Формална предпоставка данъчнозадълженото лице да притежава фактура, в която трябва ясно да са посочени идентификационният номер за целите на ДДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите, пълното наименование и адресът на това лице, както и количеството и естеството на доставените стоки /вж. т. 29 от цитираното решение/.

Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване – чл. 153 ГПК.

Страните по доставката са избрали количествен критерий за отчитане на резултата от осъществените консултации и съдействие и са удостоверили надлежно изпълнението. Доказването не е разколебано от предоставената по реда на международното административно сътрудничество информация с оглед различния от възприетия от администрацията предмет на услугите.

Правилното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в общ размер 47 327.90 лева, от които 16 814.53 лева за касационното съдебно производство с настоящата сигнатура и 30 513.37 лева по адм. дело № 9531/2020г. по описа на ВАС-първо отделение /доколкото с решение № 8605/15.07.2021 г. на петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд по адм. дело № 3535/2021 г. е отменено решението по адм. дело № 9531/2020г. по описа на ВАС-първо отделение и в частта му за разноските/.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3081/18.06.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8244 по описа за 2018 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Яна“ АД разноски за касационното съдебно производство в размер 47 327.90 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА