Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. А. К.-Х. от [населено място] против определение № 642 от 10 септември 2014 г., постановено по ч. гр. д. № 437 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2014 г., с което е върната подадената от К.-Х. частна жалба против определение № 415 от 12 юни 2014 г. по същото частно гражданско дело. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на определението, тъй като липсвали доказателства, че жалбоподателката била посещавана и не била открита на посочения адрес. Заявено е, че жалбоподателката не е получавала съобщения или известия, а съдът безкритично е приел сведенията на връчителя на съобщенията, макар тя да не е напускала адреса си. Не били събрани и данни за други лица, които да са отказали да получат съобщението.

Ответницата В. С. Ж. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. П., в отговор на частната жалба поддържа доводи за недопустимост на частната жалба и за неоснователност на посочените в нея съображения.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

С обжалваното определение касационният съд връща подадена частна жалба срещу определение на ВКС № 415 от 12 юни 2014 г. по ч. гр. д. № 437/2014 г., ІІІ г. о., поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на държавна такса за обжалването. Този извод на касационния съд е основан на принципа на чл. 41, ал. 2 ГПК, според който К.-Х. следва да се смята за редовно уведомена за нередовността на частната й жалба, тъй като не е изпълнила задължението си при отсъствие повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, да уведоми съда за новия си адрес.

Обжалваното определение е правилно.

Частната жалба на К.-Х. с вх. № 6714 от 21 юли 2014 г. е оставена без движение с разпореждане от 28 юли 2014 г. с указание да се внесе държавна такса от 15 лева. На същата дата е изпратено и съобщение за разпореждането. Това съобщение е върнато от призовкар към районния съд в гр. Варна с отразена дата 27 август 2014 г., като е посочено, че лицето е търсено много пъти на адреса и не е открито, а на оставените съобщения не се явява да си получи призовката. Записано е още, че по сведения на съседите лицето много пътува, а майка й живее през лятото на вилата. Върху изпратено второ съобщение на 22 август 2014 г. връчителят е отбелязал дата 28 август 2014 г. и е записано, че призовката е получена на 28 август 2014 г., като в същия момент е върната и предната призовка за същото лице, което връчителят не е могъл да открие на адреса – живеят през лятото на вила, адресът неизвестен.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че основателно касационният съд е приел за осъществен състава на чл. 41, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Разписката, съставена от длъжностното лице връчител – служител на съда, представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила за удостоверените с нея факти. Посочените в разписката пояснения във връзка с връчването са всякога за факти от значение за намиране на адресата на посочения адрес (в случая – лицето е търсено многократно, но не е открито, по сведения на съседите пътува много, а майката на лицето, която е приемала съобщения по същото частно гражданско дело, живее през лятото на вила, чийто адрес е неизвестен). Според разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК, ако страната отсъства повече от един месец от известния по делото адрес и връчителят не може да връчи съобщението по тази причина, каквито са заявените от връчителя обстоятелства, се прилага фикцията за връчване, без да е необходимо издирването на постоянния или настоящия адрес на лицето. Като следствие от изпълнение на установените по закон изисквания за връчване и прилагане на правилото на чл. 41, ал. 1 ГПК, правилно касационният съд е заключил, че частната жалба следва да бъде върната поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на държавна такса.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение № 642 от 10 септември 2014 г., постановено по ч. гр. д. № 437 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2014 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: