О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1700

Гр. София, 04.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 634 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 119166 от 18.12.2023 г., подадена от С. О. чрез юрисконсулт Л. Я., срещу въззивно Решение № 5993 от 22.11.2023 г. по в. гр. д.№ 13564/2021 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В възз. гр. състав.

Постъпил е отговор на жалбата от ответника по касация „Д.-М България” ООД чрез адвокат Ж. Ж. от САК. Поддържа, че отсъстват предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от „Д.-М България” ООД срещу Столична община искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По съществото на този спор, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, е прието за безспорно установено обстоятелството, че ищцата по главния иск В. П. Л. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с падане на общински тротоар с неподдържана настилка на ул. „Кукуш” № 1, гр. София, настъпило на 12.10.2015 г. С оглед чл. 30, ал. 4 ЗП, чл. 48, т. 2 ППЗП и чл. 11, ал. 1 ЗОбС поддръжката на процесната тротоарна настилка е вменена като задължение на Столична община по силата на закон. Свидетелят А. Д. е категоричен в показанията си, че ищцата, ходейки пред него по тротоара, се подхлъзнала, паднала назад и не могла да стане. Причина за падането е хлъзгавият тротоар и вдлъбнатите, пропаднали плочки, които били наклонени. Свидетелят е категоричен също така, че ищцата В. Л. е паднала на тротоара, на плочки, а не на улицата (на асфалта). В случая тя е била пешеходец по тротоар на общинска улица, като след падането е получила травматично увреждане - счупване на гръбначен прешлен. Показанията на свидетелите А. В. Д. и В. В. Д. са преценени като възпроизвеждащи преки и непосредствени впечатления от инцидента (Д.) и обстоятелствата след него (Д.), както и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Показанията на свидетелите не са оборени. О. С. О. не е установил друг възможен източник на установеното телесно увреждане. Формиран е извод, че травматичното увреждане на ищцата по главния иск В. Л. е получено по механизма, установен по делото, а именно при падане на тротоар по време на придвижване по него. В случая е доказан механизма на увреждане, с което е проведено главно и пълно доказване. От правна страна е прието, че са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната Столична община, в качеството й на юридическо лице. Общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност тротоарната настилка. Доколкото като юридическо лице осъществява действия, респективно бездействия, чрез натоварени от нея лица, тя отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на тротоара в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции и от това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са настъпили вреди в правната сфера на ищцата по главния иск, предявен срещу ответника (ищец по обратния иск), поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - Столична община за обезщетяване на претърпените от В. Л. вреди. Общината е длъжна да управлява предоставената й публична собственост (в т. ч. улиците и тротоарите към тях) в рамките на населеното място в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОбС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улици, тротоари, зелени площи и др., така и полагане на грижи за чистотата им, в това число снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила. В настоящия случай е установено, че ищцата е паднала на 12.10.2015 г., сутринта на тротоар на ул. „Кукуш” № 1 на неподдържан тротоар към улица - публична общинска собственост, което е обосновало извод, че ответникът и лицата, на които той се явява възложител не са положили дължимата грижа на добрия стопанин (чл. 11, ал. 1 ЗОбС) да изпълнят задължението си да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за гражданите състояние. Това поведение е неправомерно и осъществява деликтния състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото и всички въведени от страните доводи и възражения, като изложи собствени мотиви за установените по делото фактически обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД ?; 2. Следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици ?; 3. Липсва ли произнасяне на въззивната инстанция относно довода за пълно и главно доказване на елементите на деликтната отговорност ?; 4. Как следва да бъдат анализирани и ценени показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му ? Може ли въз основа на тях да се приемат за доказани по несъмнен начин правнорелевантни факти ?

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 13 от 03.02.2022 г. по гр. д.№ 1979/2021 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д.№ 4621/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. д.№ 5488/2013 г., на ВКС, ІV г. о., Решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр. д.№ 7750/2013 г. на ВКС, І г. о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса от изложението. В съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разгледал е доводите и възраженията на страните. Мотивите му отразяват извършена правораздавателна дейност по съществото на спора. Четвъртият въпрос от изложението се отнася до начина на обсъждане на свидетелските показания. Въззивният съд е преценил показанията на свидетелите Д. и Д. в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, и е приел, че следва да се даде вяра на изложеното от тези свидетели, тъй като същите са имали преки и непосредствени възприятия за релевантните по делото факти. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения при преценка на гласните и писмени доказателства, както и за необоснованост на фактическите изводи по съществото си представляват касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чиято основателност би могла да се прецени само при постановяване на решение по чл. 290 ГПК. Обсъждането им във фазата по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо, тъй като в тази фаза се преценява налице ли са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не и правилността на атакувания акт.

Независимо от изхода на настоящото производство искането на ответника по касация за присъждането на разноски за защитата му пред ВКС се явява неподкрепено с доказателства и като такова следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 5993 от 22.11.2023 г. по в. гр. д.№ 13564/2021 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В възз. гр. състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д.-М България” ООД за присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: