Решение №1490/05.12.2017 по адм. д. №8608/2017 на ВАС, докладвано от съдия Марио Димитров

Производство по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против Заповед №Е-РД-16-573 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, с която е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага, че административният орган не е съобразил, че дружеството притежава сертифицирана система за управление на околната среда - Сертификат ISO 14001:2015, с Рег.№ TRBA 110 0091 от 26.07.2016 г., валиден до 25.07.2019 г. който включва енергийно обследване на неговата промишлена система и отговаря на условията на чл. 57, ал. 2, т.З от ЗЕЕ и е освободено от изискването за задължително обследване за енергийна ефективност. Излага, че след като са му дадени указания за отстраняване на нередовности, административния орган не му е указал в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредбата, че по заявлението има недостатък, изразяващ се в необходимостта да представи необходимите документи за извършено енергийно обследване, или да декларира в АУЕР, притежанието на сертифицирана система за управление. Иска, да се отмени обжалваното решение и се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Т., оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед в писмени бележки. Иска, да се отхвърли жалбата.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

Административното производство е започнало по заявление с вх.№ Е-Е-ДП- 253/31.03.2017г. от [фирма] до министъра на енергетиката за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., на основание чл. 5, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Към заявлението са приложени документи относими към производството и предоставяне на помощта. С. З №Е-РД-16-341 от 18.04.2017г. на министъра на енергетиката, е изменена и допълнена Заповед №Е-РД-16-438 от 10.10.2016г. на министъра на енергетиката, относно определяне на работна група за разглеждане на заявленията.

С писмо - справка изх. №РД-08-128--46 от 21.04.2017г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) (л. 47) е посочено, че [фирма], в качеството си на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ: 1. не е изпълнил задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ и 2. е изпълнил задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ, представен в АУЕР с вх. №КЕЕ-14-101/10.02.2017г.

С писмо № Е - Е-ДП-253/23.05.2017 г. на министъра на енергетиката на основание чл. 7, ал. 1 от Наредбата са дадени указания за отстраняване на нередовности с представяне на допълващи документи и информация (л. 12-14). В писмото не се съдържа указание за представяне на доказателства за изпълнено задължение - дружеството да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, в каквато насока е справката на АУЕР.

В изпълнение на дадените указания със заявление вх. № Е-Е-ДП-253/02.06.2017г. (л. 48) от [фирма] до министъра на енергетиката, са представени изисканите документи и информация.

По Протокол № Е - Е-ДП-253/05.06.2017 г. на работната група Екип № 2 (по Заповед №Е-РД-16-341 от 18.04.2017г. на министъра на енергетиката) въз основа на направените констатации и във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6 на Наредбата, е предложено на министъра на енергетиката да се изготви заповед за отказ, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, тъй като не са представени изискваните документи за освобождаване от обследване за енергийна ефективност по чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ.

С. З №Е-РД-16-573 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г. В заповедта въз основа на справка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), получена с писмо, наш Вх. № Е-Е-ДП-155/21.04.2017 г. и предложение от Протокол № Е - Е-ДП-253/05.06.2017 г. на Екип № 2 като мотиви за отказа е посочено, че: "Според постъпилите документи и служебно предоставената информация от АУЕР, с вх. № Е-Е-ДП-155/21.04.2017 г., заявителят [фирма], като задължено лице по чл. 57, ал. 2, т.З от ЗЕЕ не е изпълнил изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „а" от Наредбата - да има извършено обследване за енергийна ефективност или да прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система. В заповедта е посочено, че не е изпълнен критерият за допустимост, посочен в чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „а" от Наредбата и не е налице основание за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта на [фирма].

Заповедта е оспорена по съдебен ред в производството по което са представени доказателства от жалбоподателя: писмо вх. №РД -07-359/07.07.2017г. до Агенцията за устойчиво енергийно развитие, с което е уведомил органа за наличие на Сертификат ISO 14001:2015, както и доклад от проведен сертификационен одит. Приложено е писмо изх. №РД-07-359 от 11.07.2017г. на изпълнителния директор на АУЕР, с което е изискал от жалбоподателя представяне и на декларация за прилагане на система за управление на околната среда, подлежаща на сертифициране, която е представена на органа на 17.07.2017г.(л. 17).

Видно от приложения Сертификат ISO 14001:2015, с Рег.№ TRBA 110 0091 от 26.07.2016 г., валиден до 25.07.2019 г., [фирма] притежава сертифицирана система за управление на околната среда, който включва енергийно обследване на неговата промишлена система и е издаден въз основа на Доклад от одит, представляващ и неразделна съставна част от него, както и е издаден от [фирма], чрез българското дъщерно дружество [фирма].

От фактическа страна не се спори, че към момента на издаване на процесната заповед дружеството жалбоподател е притежавало Сертификат ISO 14001:2015 и сертифицирана система за управление на околната среда, но не е било декларирано в АУЕР, че притежава енергийно обследване на неговата промишлена система по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „а" от Наредбата.

Въз основа на установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна, че оспорения индивидуален административен акт - Заповед №Е-РД-16-573 от 03.07.2017г. на министъра на енергетиката, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалноправни разпоредби.

Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г.

С Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II Критерии за допустимост. Размер на помощта, чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. С чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост.

Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) следва да : а) има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система, и б) е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ).

С Раздел III от Наредбата са регламентирани условията и реда за предоставяне на помощта. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата когато заявлението и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняването на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи. Срокът не може да бъде по-кратък от 10 и по-дълъг от 20 работни дни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата министърът на енергетиката в срок от 20 работни дни от постъпване на заявлението издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба.

Настоящият съдебен състав приема, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и чл. 30, ал. 2, чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Административният орган не е изпълнил точно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като в писмо № Е - Е-ДП-253/23.05.2017 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности с представяне на допълващи документи и информация (л. 12-14), но не се съдържа указание за представяне на доказателства за изпълнено задължение - дружеството да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, след като е била налична справка изх. №РД-08-128--46 от 21.04.2017г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) (л. 47). От фактическа страна безспорно се установява, че към момента на започване на административното производство жалбоподателят [фирма], в качеството си на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ, притежава Сертификат ISO 14001:2015, с Рег.№ TRBA 110 0091 от 26.07.2016 г., валиден до 25.07.2019 г., за сертифицирана система за управление на околната среда, който включва енергийно обследване на неговата промишлена система и е издаден въз основа на Доклад от одит, представляващ и неразделна съставна част от него, както и е издаден от оторизиран орган - [фирма], чрез българското дъщерно дружество [фирма]. Притежаването на този сертификат е от съществено значение за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, респ. обуславя съответствие с изискването за притежаване енергийно обследване на промишлена система на дружеството по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „а" от Наредбата.

Административният орган при наличие на справка изх. №РД-08-128--46 от 21.04.2017г. на АУЕР е следвало в указанието за отстраняване на нередовности по заявлението да изиска документи или информация за изпълнение на изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „а" от Наредбата. Обстоятелството, че дружеството притежава сертификат за енергийно обследване на промишлена система, но не е било декларирано пред АУЕР по реда на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ, не обуславя липса на енергийно обслужване на промишлената система на дружеството и не може да обуслови отказ за предоставяне на помощта. Разпоредбата на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ е в сила след обнародването ДВ, бр. 105 от 2016г. и изискването за деклариране е в едномесечен срок от придобиването на сертификата. Със ЗИД на ЗЕЕ не са регламентирани случаите на дружества, които вече са имали придобити сертификати, преди влизане в сила на нова ал. 8 на чл. 57. Освен това видно от справка изх. №РД-08-128--46 от 21.04.2017г. на АУЕР дружеството е изпълнило задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ, представен в АУЕР с вх. №КЕЕ-14-101/10.02.2017г., поради и което административният орган е следвало да укаже на жалбоподателя, че следва да представи доказателства или информация дали за притежаване енергийно обследване на промишлена система на дружеството по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „а" от Наредбата.

Освен допуснатото нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата административният орган е допуснал и нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК, и след като е констатирал, че искането не удовлетворява останалите изисквания на закона (чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „а" от Наредбата), не е уведомил заявителят да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Също така в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК при служебното събиране на доказателства (справка изх. №РД-08-128--46 от 21.04.2017г. на АУЕР) административният орган не е преценил, че чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква за нередовността на заявлението да бъде уведомен заявителя за представяне на допълнителна информация или документи. В нарушение на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК административният орган не е събрал и допуснал относими доказателства свързани с факти и обстоятелства от значение за правата на дружеството по чл. 8, ал. 1 от Наредба за предоставяне на помощта, които са били налични към момента на провеждане на административното производство и постановяване на административния акт.

Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила в случая са съществени поради това, че недопускането и несъбиране на доказателства свързани с наличие на сертифицирана система за управление на околната среда, който включва енергийно обследване на промишлената система на дружеството заявител на помощта, са препятствали предоставяне на помощта в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата, поради което и обуславя незаконосъобразност на отказа по чл. 8, ал. 3 от Наредбата.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...