Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив против решение № 1541 от 28.07.2016 г. по адм. д. № 1082 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № Ю-33-1395 / 11.04.2016 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация от 30.03.2016 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложени са доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Х. О. П. от [населено място] не е взела становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № Ю-33-1395 от 11.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на Х. О. П. от [населено място] е отказано отпускане на месечна помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, по съображение, че живее на един и същ постоянен адрес с бащата на детето и попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПСД.

С постановено решение Административен съд – Пловдив е отменил оспорения административен акт, след като е приел, че е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с § 1, т. 1...