Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощник адв. С. П., срещу решение №5304 от 21.07.2016г., постановено по адм. д. № 482/2016г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 49 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5 и т. 6. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че в решението си съда необосновано не е приел възражението му, че обжалваното рещение на КЕВР е издадено в нарушение на изискванията за форма на административните актове, заложени в чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от НРЦЕЕ. Излага, че не е съобразено от съда, че не е извършена проверка по очевидно противоречащите си стойностти на разходите по първоначалното и последващото заявление на [фирма] и защо КЕВР е възприела съвсем различна цена. Сочи, че не са разграничени и разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв, като това дава възможност за кръстосано(двойно) покриване на разходи, което е незаконосъобразно. Излага също, че КЕВР не е изложила фактически основания за определяне на отделните цени за достъп до мрежите, за да може да се определи дали цените са недискриминационни и основани на обективни критерии. Излага, че при издаване на Решение Ц-27 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица не са получили право да участват в производството, а КЕВР при постановяване на обжалваното решение не е изпълнила задълженията си по чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който системните оператори, когато подават заявление за цени, следва да го публикуват в средствата за масова информация. Излага, че с решението си КЕВР е приела, че цена за достъп вече следва да се заплаща за цялото количество електрическа енергия, а не само за тази, която се изкупува на преференциални цени, така както е било определено в предходното решение Ц-6 от 13.03.2014г., което представлява още един удар върху производителите на електрическа енергия от слънчева енергия. Счита, че с процесното решение на КЕВР се преследват различни цели, от тези предвидени в ЗЕ, специалния ЗЕВИ, както и Директива 2009/28/ЕО не Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г., свързани съсъ създаване на сигурност на лицата, инвестиращи в енергия от възобновяеми източници и насърчаване трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове ВЕИ. Иска, да се отмени обжалваното решение, както и претендират присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител юриск. Б. в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - [фирма], чрез процесуален представител юриск. Б., оспорва жалбата в съдебно заседание и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че КЕВР е издало акта си в кръга на предоставената й с разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗЕ компетентност, при спазени изискванияна чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. Счита, че първоинстанционният правилно съд е посочил, че процесната цена за достъп е определена в съответствие с нововъведените изисквания на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г. и за първи път е регулирана с Решение № Ц-6/13.03.2014 г., като същата следва да отговаря на изискванията на чл. 31 от ЗЕ, поради което и с цел постигане на обективност и съответствие на цената с фактическото положение, са отчетени стойностите, считано от датата на възникване на законовото задължение на дружествата да сключват договори за достъп. Излага, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при спазване на заложените с разпоредбите на чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ принципи, като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Излага, че признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп, дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце, поради което цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е в съответствие с материалния закон.
Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
С решение №5304 от 21.07.2016г., постановено по адм. д. № 482/2016г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 49 състав,, е отхвърлена жалбата на [фирма] ", срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5 и т. 6, с която считано от 01.08.2015г. на [фирма], е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от фотоволтаична и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14/МВтч. и са посочени ценообразуващите елементи на тази цена: необходими годишни приходи в размер на 20 307 000 лв и количества електрическа енергия – 2 844 860MWh. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение в съответствие със ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)в, в предвидената форма и при спазване на административно процесуалните правила за издаването му, поради което същото страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от [фирма] с изх. № ЦУ-ПМО-1377 от 31.03.2015 г., както и с Допълнение вх. № Е-12-41-32 от 22.05.2015г., с които е представило обосновка на цената за достъп до електропреносната мрежа на производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия, които са подробно представени във фактическата част. Установено е, че с първоначалното заявление за утвърждаване на цени е посочен размер на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВЕЦ от 51 786, 21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно решение № Ц-6/13.03.2014г. и Решение № КМ-1/13.03.2014г., както и че за процесния регулаторен период е искало поетапно компенсиране. Установено е, че проведено обществено обсъждане, като на 29.06.2015 г. е проведено закрито заседание, на което е прието решение № Ц-23/29.06.2015 г. на КЕВР, с което считано от 30.06.2015 г. е удължен регулаторният период на дружествата в сектор Електроенергетика до 31.07.2015г. По протокол № 171 от 31.07.2015 г. е прието Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, което е оспорено от жалбоподателя пред Административен съд София град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството.
Административният съд София - град е изслушал и приел по делото съдебно-икономическа експертиза. Посочил е, че от заключението й е става ясно, че утвърдената цена по раздел ІV, т. 5 от решението на КЕВР е изчислена в съответствие с приложимите формули и икономически показатели по Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като тази цена има само прогнозен характер и се образува се на база очаквани стойности на икономически и технически параметри. Експертът е направил заключение, че при определянето й от страна на КЕВР, в случая когато преценката не се базира на отчетни данни, не е необходимо представянето на документи с отчетни стойности, като Комисията има оперативна самостоятелност да определя цените в областта на енергетиката и не е обвързана с ценовите предложения на съответните дружества.
Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест, като в производството са събрани относимите към спора доказателства.
Неоснователно е възражението на касатора, че не е ясно как е приета от КЕВР цената за достъп в размер на 7, 14 лева/МВтч, при положение, че работната група е предложила такава в размер на 5, 41 лева/МВтч. Правилно съдът е приел, че са спазени изискванията по Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. Съгласно чл. 26 от АПК и в специалното производство по Наредба №1/2013г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет - страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на [фирма] е дало обективна възможност на жалбоподателите да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7, 14 лева/МВтч за разлика от предложената с приетия доклад от 5, 41 лева/МВтч.
Неоснователно е и възражението на касатора за неизпълнението на задължението на [фирма] по чл. 36а ЗЕ. Съгласно чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационната жалба и на него не следва да му се отговаря. По такъв ненаведен довод при първоинстанционното разглеждане на спора, не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане, в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [фирма], като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. По-горе са изложени доводи относно възможността на касатора като предприятие производител на ел. енергия от ВЕИ, да заявява и участва в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от "[фирма]" цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение №Ц-27.
Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд.
Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа. Установено е, че "[фирма]" е заявило за утвърждаване на цени за достъп от 5, 59 лева/МВтч на производители на ел. енергия от ВЕИ, която се изкупува по преференциални цени, въз основа на утвърдената с Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 2, 45 лева/ МВтч и предвид по-високите прогнозни количества ел. енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2015 г., както и на очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия за регулаторния период, поради влезлите в сила от 01.02.2015 г. изменения на чл. 7 от Наредба № 1/2013г. След първоначалното заявяване, с допълнение към него е посочен размерът на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 51 786, 21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно Решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., като е посочено, че реалният размер на предложената за утвърждаване цена от 01.07.2015 г. е 17, 73 лева/МВтч, предвид размера на некомпенсираните разходи от 34 531, 66 хил. лв. и при отчитане на прогнозното производство на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за процесния регулаторен период. В тази връзка е поискано извършване на поетапно компенсиране, което КЕВР е приела за основателно във връзка с извършените допълнителни разходи в периода м. септември 2012 г.-м. април 2015 г. на стойност 51 786 хил. лева и е посочила каква част от реално извършените разходи за допълнителна разполагаемост са компенсирани чрез приходите по Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., Решение № Ц-6 и приходите от реактивна енергия за поевтиняване на цената за достъп на обща стойност от 17 255 хил. лева.
Обосновано административният съд е съобразил, че размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на [фирма] приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който "[фирма]" не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Също така необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи представени таблица и нормата на възвращаемост, като е отчела и прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВИ. Отделно са изложени и мотиви по отношение на невключването в процесната цена на приходите от реактивна енергия. Отчетено е от съда, че при определяне на цената за достъп нормата на възвращаемост на капитала също е изчислена законосъобразно, като е определен размер от 3, 33%, която е значително по-ниска спрямо определената с Решение Ц-25 от 29.07.2013 г. и Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 6, 83%, изчислена в съответствие с чл. 14 и чл. 9 от Наредба № 1/2013 г., която норма е приложена и при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа.