Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от О. Т. Д., срещу решение № 6501 от 27 октомври 2016 год., постановено по адм. дело № 746/2016 год., по описа на Административен съд София – град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № РД – 18-173 от 27 октомври 2015 год. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община и е осъден да заплати на Столична община сумата от 600, 00 лв. разноски по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност – по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – директорът на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община, чрез пълномощника му юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД – 18-173 от 27 октомври 2015 год. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община, с която е на осн. чл. 57а, ал. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка с чл. 56 от ЗУТ и Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община е наредено премахването на преместваемо съоръжение „[наименование]

“, находящ се в УПИ [номер] – за ОЖС, кв. [номер], м. „Д.“, по...