Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Г. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К., против решение № 1008 от 26.05.2016 г. постановено по адм. дело № 2556/2015 г. от Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено оспорването на заповед за задържане с рег. № 302зз-203/16.12.2015 г. издадена от С. Д. С. – инспектор при РУ [населено място]. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на Административен съд – Бургас и решаване на делото по същество. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът – С. Д. С. – инспектор при РУ [населено място], не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция е Заповед за задържане на лице с № 302зз-203/16.12.2015 г., издадена на осн. чл. 72, ал. 1 ЗМВР, от С. Д. С. – инспектор при РУ [населено място], за която жалбоподателят твърди, че е незаконосъобразна. За да отхвърли оспорването съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. При анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства съдът е установил, че по отношение на жалбоподателя са били налице данни, сочещи за извършване на...