Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление София против решение № 3345/16.05.2016 г., постановено по адм. дело № 748/2016 година, по описа на Административен съд София град, с което е отменен издаден от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, с искане за отмяната му, като постановено при неправилно приложение на закона – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна – [фирма], [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима.
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на [фирма], [населено място] против АУПДВ № ПТР-12-21-82 от 28.12.2015 година на директора на Областно пътно управление /ОПУ/ София. С този акт, издаден на основание чл. 166, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е установено изискуемо към 16.09.2015 г. държавно вземане в размер на 923 лева, от които 886.87 лева главница и 36.33 лева законна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 16.09.2015 г. Главницата, определена по реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) /ЗП/, произтича от дължими се на основание чл. 18, ал. 2 от с. з. неплатени такси за експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на посочения в акта път за 2014 и 2015 г.. Размерът на лихвата върху незаплатените такси е определен на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания и чл. 175, ал. 1 ДОПК.
С обжалваното решение съдът е отменил изцяло оспорения пред него АУПДВ. За да постанови този резултат е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на закона, тъй като към посочената в акта дата е налице публично задължение на жалбоподателя от неплатена такса за експлоатация на рекламно съоръжение само за първото тримесечие на 2015 г. в размер на 411.67 лева и лихва върху тази сума в размер на 28.51 лева, което задължение не съответства на определеното от органа, издал оспорения акт. Този извод се основава на представените по делото доказателства за извършени плащания и заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Необосновано и при неправилно приложение на закона съдът е приел, че оспорения пред него АУПДВ е незаконосъобразен в неговата цялост. От заключението на назначената по делото експертиза, основано на представени от жалбоподателя писмени доказателства, удостоверяващи извършено плащане към Агенция „Пътна инфраструктура” се установява, че дължимата се такса за ползване на рекламно съоръжение за 2014 г. е заплатена изцяло преди издаване на оспорения пред съда акт. Безспорно установено е също по делото, че не е заплатена дължимата се от дружеството такса за 2015 г., изчислена до датата на отнемане на издаденото му разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение, която е в размер на 411.67 лева, върху която сума с АУПДВ е изчислена и дължима се лихва в размер на 27.48 лева.
При установеното от доказателствата по делото, че е налице съществуващо и непогасено държавно вземане срещу [фирма], [населено място], обжалваното решение се явява неправилно в частта му, с която е отменен АУПДВ за сума в размер на 411.67 лева главница и лихва върху тази сума в размер на 27.48 лева. В тази му част решението следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на дружеството против АУПДВ в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователно в касационната жалба се твърди дължим се от дружеството размер на задължението за лихва, различен от този, определен с оспорения пред съда АУПДВ. Недопустимо е в съдебното производство съдът да извежда и реално определя задължение по основание и размер, различно от приетото в оспорения акт.
Разноски по делото се дължат на [фирма], [населено място] съобразно уважената част на жалбата. Това налага отмяна на обжалваното решение и в частта му, с която е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на [фирма], [населено място], разноски по делото в размер над дължимите се такива от 238.45 лева, до присъдените в размер от 500 лева.
В останалата му част като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се доказва реално такива да са сторени в производството по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3345/16.05.2016 г. постановено по адм. д. № 748/2016 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № ПТР-12-21-82 от 28.12.2015 година на директора на Областно пътно управление – София, към Агенция пътна инфраструктура, в частта му, с която е установено държавно вземане в размер на 411.67 лева главница и 27.48 лева законна лихва, както и в частта му, с която е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на [фирма], [населено място], разноски по делото в размер над 238.45 лева до присъдения такъв от 500 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер], против Акт за установяване на публично държавно вземане № ПТР-12-21-82 от 28.12.2015 година на директора на Областно пътно управление – София, към Агенция „Пътна инфраструктура”, в частта му, с която е установено държавно вземане в размер на 411.67 лева главница и 27.48 лева законна лихва. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.