Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Регионално развитие“ срещу решение № 1409 от 06.03.2017г. постановено по административно дело № 11238 по описа за 2015 г. на Административен съд София град.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Приема за неправилен и необоснован извода за некомпетентност на обжалвания акт. Като се позовава на Заповед № РД – 02-14-39/12.01.2015г. твърди, че министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил г-жа А. С. като заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013г., като в заповедта било определено и правомощието й да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, и нередности, установени при изпълнение на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г.“ и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. Оспорва се и извода на съда, че липсва законов текст, който да предвижда възможност на министъра да делегира свои функции по налагане на финансова корекция на друг орган. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Излага и подробни съображения досежно законосъобразността на обжалвания акт за налагане на финансова корекция.
Ответникът – Министерство на здравеопазването, чрез министъра на здравеопазването, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за допустимост на касационната жалба при условията на чл. 210, ал. 2 АПК, но по същество – за неоснователност.
Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима,...