Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е две касационни жалби, съответно подадени от [фирма] и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и против Решение № 5048/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5794/2014 г. по описа на Административен съд – София град.
Касаторът - [фирма], обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2101307880/ 04.02.2014 г., издаден от ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 788/ 07.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на доказателства за реално извършени доставки на стоки, като се твърди, че по отношение на доставките на зърнени култури по делото са представени договори, приемо-предавателни протоколи, пътно - прехвърлетилени разписки, товарителници и доказателства за последващата реализация на стоките. При липса на твърдения и доказателства за данъчна измама от страна на приходната администрация, както и с оглед обстоятелството, че произхода на стоките не е от значение за правото на данъчен кредит на получателя, счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд за недоказани реални доставки на стоки. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да се отмени. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба на [фирма] - директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез юрисконсулт С. в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна.
Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2101307880/ 04.02.2014 г., издаден от ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 788/ 07.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 769 744, 30 лева по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила се сочи липсата на цялостен анализ на доказателствата, игнориране на факти и доказателства във връзка с възраженията на ответника по жалбата и нарушаване правилата за доказване, поради неправилна преценка на доказателствената стойност на представените по делото частни документи. Наред с това, по подробно изложени доводи се оспорват изводите на съда за неправилно отказано право на данъчен кредит. Твърди се, че по отношение на 28 на брой фактури с предмет „аванс“, издадени от [фирма] основния факт - плащане по фактурите, не е доказан, което обстоятелство не е обсъдено и преценено от съда. По отношение на фактурите с предмет различни видове зърнени култури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] се твърди, че съдът при най-общи мотиви въз основа на кредитиране на приемо - предавателни протоколи, пътно - прехвърлителни разписки и кантарни бележки приел доказани реални доставки, без да съобрази, че в тези документи не се сочат обекти и не се установява връзка между посочени обекти и стопанската дейност на участниците в доставката. Липсата на стопански обекти на доставчиците, липсата на лицензирани публични складове за зърно, регистрирани зърнохранилища или обявени други обекти за съхранение на зърно от страна на ревизираното лице, в съвкупност с установените факти при извършените насрещни проверки на превозвачите, при които се установило съставени товарителници с изпращач на стоката – ревизираното лице, лисата на редовно съставени декларации за произход на зърното, както и доказателства за произхода на стоките, обосновавал правен извод, че в случая не се доказват реални доставки на зърно от преките доставчици към получателя. Отделно от това се твърди, че необосновано съдът приема доказани транзитни продажби по пътно - прехвърлетилни разписки, без да ги обсъди в съвкупност с представените по делото товарителници, в който доставчиците и предходните им такива не фигурират, а като изпращач е посочен единствено ревизираното лице. Сочи се, че съдът не обсъдил и събраните по делото доказателства във връзка с извършените нареждания по банковата сметка на ревизираното лице, от които също се установявали обективни данни за злоупотреба с механизма на ДДС от страна на ревизираното лице. В заключение се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП - [фирма], не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на [фирма] и основателност на касационната жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - София.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледани по същество, касационната жалба на [фирма] е неоснователна, а касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София е частично основателна.
Предмет на обжалване пред Административен съд - София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2101307880/ 04.02.2014 г., издаден от ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 788/ 07.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на [фирма] в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], са установени задължения за ДДС в размер на 7 278 380, 74 лева и лихви в размер на 1 196 496, 58 лева.
Предмет на фактурите са аванси, покупко-продажба на различни видове зърнени култури – пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик, бонификации и транспортни услуги. С РА е прието, че фактурите не отразяват реални доставки на стоки и услуги, поради което правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. чл. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
С обжалваното решение, АССГ е отменил РА, в частта на установените задължения по ЗДДС в общ размер на 4 769 744, 30 лева, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], отхвърлил жалбата на [фирма] против РА, в останалата част, и присъдил разноски на страните, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата.
За да постанови този резултат, АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон в частта, с която на [фирма] е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 769 744, 30 лева по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
В отхвърлителната част на съдебния акт, АССГ е приел, че в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ревизираното лице (РЛ) е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], доколкото от събраните по делото доказателства не се установява фактическото предаване на стоките от преките доставчици на РЛ. Този извод е обоснован след като съдът е обсъдил съдържанието на представените еднотипни договори за покупко-продажба на зърно, сключени между РЛ и посочените доставчици, с които се уговаряло представител на купувача да посети мястото, където се съхранява стоката и да посочи склада, в който същото ще се съхранява до окончателното му извозване. При липса на посочено място на съхраняване на стоката в самите договори и доказателства, че е изпълнена уговорката по договора за отделяне на зърното в склада на доставчика, при липса на доказателства за собствени или наети складови бази на доставчиците, както и липса на данни в представените по делото приемо - предавателни протоколи (ППП) и пътно - прехвърлителни разписки (ППР) относно мястото на предаване и товарене на стоката, както и липсата на издадени кантарни бележки относно претеглянето и предаването на стоките на превозвач или на купувача, съдът е обосновал правни изводи, че не е възможно да се проследи механизма на доставката на стоки – тонове зърнени култури, а именно откъде са тръгнали, докъде са доставени, какво е количеството на доставената стока и дали същото съответства на фактурираното. Също така е посочил, че реалното извършване на доставката предполага оставяне на определени следи в обективната действителност, като отчитане на разходи при доставчика по придобиване на стоката, разходи по извършване на стопанската дейност, като заплати, разходи за офис, склад, консумативи, транспорт, деклариране на приходи и др., каквито по делото не се установяват. Приел е също, че липсват доказателства относно възможността на преките доставчици да предоставят стоки от вида и количеството на фактурираните, нито доказателства за наличие на складова обезпеченост на доставчиците за съхранение на зърно в нарушение на специфичното изискване за този вид доставки, съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗСТЗ отм. , Относно доставката по фактура, издадени от [фирма], съдът е приел, че по делото е представена единствено фактурата, което не е достатъчно за установяване реалността на доставката и признаване на правото на данъчен кредит. Относно доставката по фактура, издадени от [фирма] съдът е приел за обосновани изводите на приходната администрация, че след като доставчика декларира, че доставеното количество 68, 48 тона слънчоглед е от негово производство, а от друга страна декларира, че има засети само 10 дка със слънчоглед, то фактурираното зърно многократно надвишава добивът, който доставчикът е могъл да реализира през съответната стопанска година, поради което приел, че реалността на фактурираната доставка от посочения доставчик не е доказана. Приел е, че тези изводи не се оборват със заключенията по назначената основна и допълнителна съдебно – счетоводна – експертиза (ССчЕ), тъй като наличието на счетоводно отразяване не е равнозначно на реално изпълнени доставки, а наред с това с оглед неоткриването на доставчиците на адресите им, не се установява редовност на воденото счетоводство.
За да отмени РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], АССГ е приел, че по делото са представени договори за покупко-продажба на зърно, доказващи наличие на договорни отношения между същите страни, както и доказателства за предаването на стоката на получателя, чрез механизма на т. нар. „транзитна продажба“.
По отношение на доставките на зърнени култури от [фирма], съдът е приел механизъм на доставката чрез т. нар. „транзитна продажба“ по съображения, че ППР доказвали изпращането на стоката от [фирма] чрез РЛ директно до склад на [фирма] или до склад на [фирма], които дружества са контрагенти на РЛ по сключени договори за доставка на зърнени храни, а представените кантарни бележки доказвали получаването на стоките в базите на контрагентите на РЛ.
По отношение на доставките от [фирма], съдът е приел механизъм на доставката чрез т. нар. „транзитна продажба“ по съображения, че ППР, подписани и подпечатани от предходен доставчик [фирма] доказвали изпращането на стоките чрез [фирма] до РЛ с място на доставката – З.Б. Т. – [населено място]. Приел е, че в по силата на договор за наем с [фирма], РЛ ползвало обособена силозно-складова вместимост в Зърнобаза – П. само през м. 10.2012г., а от обяснения на представляващия [фирма] се установявало, че в тази база са съхранявани 2000т. пшеница и 2000т. слънчоглед, постъпили по ППР от [фирма] и продадени на [фирма] – клиент на РЛ по последващи доставки.
По отношение на фактурите, издадени от [фирма], съдът е приел, че по делото е представена товарителница, с посочен изпращач [фирма], получател [фирма] чрез РЛ. Превозвач бил [фирма], с който РЛ било в договорни отношения. Съгласно товарителницата, стоката била предназначена за [населено място] и приета с кантарна бележка в базата на [фирма]. Направен е извод, че закупеното от РЛ количество слънчоглед от доставчика [фирма] е било транспортирано от [фирма] директно до клиент на РЛ.
Приел е, че със заключения на ССчЕ /основно и допълнително/ се установявало, че в счетоводствата на [фирма], [фирма] са отразени извършените доставки, като фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 411 „Клиенти“ и по кредита на сметка 412 „Клиенти по аванси“ и 4532 „Начислен ДДС за продажбите“, а фактурите за доставка на стоки са осчетоводени по кредита на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“.
По отношение на доставката на транспортни услуги от [фирма], съдът е приел, че по делото са представени множество транспортни документи - товарителници, пътни листа, ППР и приемни бележки, с които стоките са приети на склад. Установено било също, че доставчикът притежава превозните средства, с които е извършен транспорта, както и че е направил разходи за гориво през периодите на изпълнение на доставките. Приел е за необоснован извода на приходната администрация, че е налице несъответствие в дестинациите, посочени в товарителниците и пътните листа, като е посочил, че констатира съответствие, а наличието на противоречия по отношение на единични документи, с оглед големия брой документация, не се отразява на правото на данъчен кредит.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на [фирма] :
Касационната инстанция намира решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА за правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.
Изводите на административния съд за липса на реално осъществени доставки по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет – различни видове зърнени култури се подкрепят от доказателствата по делото. [адрес]
[адрес]