Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Г. Д. против заповед № 8121К-1515/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ПЗР на ЗИДЗМВР), обн., ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г..

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че същата е издадена в нарушение на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), както и в несъответствие с изискванията на § 69, ал. 5 и ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). В депозирани пред съда писмени бележки жалбоподателят поддържа заявеното и в жалбата становище, че с извършеното на основание § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) преобразуване на служебното му правоотношение е накърнено правото да му бъде присъден ранг в съответствие с Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Сочи се, че стажът, придобит от служителя по ЗМВР, не е бил взет предвид при присъждането на ранга по ЗДСл, което довело до непризнаване на целия му служебен стаж по ЗМВР в резултат на преобразуването. Съображения в подкрепа на доводите си жалбоподателят излага в жалбата, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. М. К. и представени писмени бележки. Моли за постановяването на съдебно решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не ангажира становище по основателността на жалбата, не изпраща представител.

Върховният административен съд, състав на пето...