Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма]- гр. [населено място] чрез адв. А. Т. срещу Решение № 2895 от 27.04.2016 г., постановено по адм. д. № 972/2016 г. по описа на Административен съд –София град. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен изцяло предявеният от дружеството - касатор иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) срещу Национална агенция за приходите – гр. С. /НАП/ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лв.- заплатено възнаграждение за адвокат пред СРС по н. а.х. д. № 1373/2013г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решение от 26.05.2014г. по НАХД № 2890/2014 г. по описа на АССГ до датата на предявяване на исковата молба в размер на в размер на 49, 99 лв и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение [фирма]-гр. [населено място] е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно с претендираните лихви и останалите законови последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител, но депозира писмени бележки по съществото на спора, в които развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът, НАП, редовно призован, се представлява от юриск.Б., който оспорва касационната жалба, а по същество...