Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. А. Д. от [населено място] срещу решение № 57 от 24.02.2017 г. по адм. д. №547/2016 г. на Административен съд – Враца. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът – кмет на община В., не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението като неправилно, поради неизследване приложимостта на §127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед №1182/29.08.2016 г. на кмета на община В., с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж „Постройка на допълващо застрояване (навес) за отоплителни материали и домакински инвентар”, изпълнен в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на[жк], [населено място]. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазена административна процедура. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа. Законосъобразността на заповедта е обоснована с наличие на основанието по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Изследвана е и търпимостта на незаконния строеж с оглед периода на изграждана /2000г-2002г./,като е прието, че не попада в приложното поле на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 43 от 19.07.2016 г. и Констативен акт № 44 от 19.07.2016 г., не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, който не е деклариран и не е проведено производство за узаконяване по реда на §184, респ. §127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ.

Неоснователно е позоваването на изискванията по §127, ал. 1 от ПР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012г./, тъй като тази норма не игнорира изискванията на §16 от ПР на ЗУТ, а обхваща само тези незаконни строежи, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на §16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ,бр. 82/2012г/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на §16 от ПР на ЗУТ. В конкретния случай, независимо кой от двата периода на изграждане на отделните компоненти на обекта се разгледа – м. юли от 2000 г. или 2002 г., е безспорно, че строежа е изграден в период извън приложното поле на §127, ал. 1 ЗУТ, и също така не е деклариран пред одобряващите органи в 6-месечния срок от влизането в сила на закона /02.01.2001 г./, поради което не е приложима и хипотезата на §16, ал. 3 ЗУТ. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост по ЗУТ.

С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 24.02.2017 г. по адм. д. №547/2016 г. на Административен съд – Враца. Решението е окончателно.