Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 5808 от 07.09.2016 г. по адм. дело № 12218/2015 г. по описа на Административен съд София град, І отделение, 12 състав, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221015000090-091-001 от 16.09.2015 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията в частта на отказаното на [фирма] право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 300002206 от 11.06.2014 г., издадена от [фирма] и променен декларирания от дружеството резултат за м. 11.2014 г. на ДДС за възстановяване в размер на 540, 08 лева, при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 15 330, 21 лева, като е определен резултат за данъчния период съобразно декларираното – ДДС за възстановяване 15 330, 21 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесният автомобил следва да се квалифицира като "лек" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, което се установява по категоричен начин от назначената в хода на ревизията експертиза / л. 66 – л. 69, гръб от делото/, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит по доставката, обективирана в издадената от [фирма] фактура. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез адв. Д. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е законосъобразността на РА № Р – 22221015000090-091-001 от 16.09.2015 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1772 от 23.11.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП в частта на отказаното на [фирма] право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 300002206 от 11.06.2014 г., издадена от [фирма] на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

За да обоснове крайния извод за основателност на подадената от РЛ жалба срещу процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от материалнокомпетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано от представеното от ревизираното дружество свидетелство за регистрация - част I на МПС от отдел " Пътна полиция"- София към МВР, съобразно което процесният автомобил БМВ, модел 320 Д Х Драйв гранд туризмо, във връзка с което е издадена фактура № 3000002206 от 11.06.2014 г. от [фирма] с предмет – авансово плащане и доставка на автомобил, е регистриран като "товарен", категория N 1, както и ЕО – сертификат за съответствие на автомобила / на л. 57 – л. 63 гръб, в заверен превод на български език/. Съобразен е и фактът, че при осъществената проверка в счетоводството на дружеството е констатирано, че автомобилът е заведен по сметка 205 като ДМА, което се потвърждава и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните и приета по делото. АССГ е приел, че необосновано приходните органи се позовават на констатацията на оценителната експертиза, възложена в хода на ревизията, съгласно която процесният автомобил е лек. Посочил е, че следва да бъде зачетена обвързващата доказателствена сила на представения официален документ – свидетелство за регистрация, част І, издадено от КАТ при регистрацията на автомобила.

Въз основа на тези неоспорени от органа по приходите доказателства решаващият състав е приел, че автомобилът, предмет на горепосочената доставка е "товарен" и спрямо него е неприложима разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Счел е, че досежно товарния автомобил не е налице изключението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при липса на съществени процесуални нарушения и въз основа на подробен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в резултат на тази всеобхватна преценка са формирани обосновани и материалнозаконосъобразни изводи.

1.Правилен е изводът на съда за издаване на РА от органи, разполагащи с материална компетентност. Спазени са изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в редакцията след изм. в сила от 01.01.2013 г./, като пред касационната инстанция са представени доказателства за валидност на електронно подписаните и връчени в рамките на ревизията документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА / на л. 23 – л. 36 от делото/, неоспорени от насрещната страна.

2. Правилно е заключението на първостепенния съд, че процесният автомобил, според свидетелството за регистрация пред КАТ и според техническите му характеристики, посочени в приложения ЕО – сертификат за съответствие на автомобила, дадени от производителя, е товарен автомобил категория N 1. Според чл. 149, ал. 3, б. "а" от Закон за движение по пътищата превозните средства от категория N 1 са предназначени за превоз на товари, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 07.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории № 1, № 2 или № 3, който е проектиран и конструиран изключително или главно за превоз на товари.

Според чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а по аргумент от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или този, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от регистрираното лице дейност. Независимо, че броят на местата за сядане в процесния автомобил без мястото на водача не превишава 5, то неприложима е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като е налице едно от алтернативно посочените в дефиницията на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС изключения. Първото от тях предвижда, че не би могъл да се квалифицира като "лек" автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, а според техническите си характеристики процесният автомобил е предназначен именно за това. Легалната дефиниция на понятието "лек автомобил" се съдържа в специалния закон - ЗДДС и то следва да се тълкува точно в неговия смисъл. Не би могъл да бъде споделен и аргументът за необходимост от доказване на техническите параметри на автомобила чрез назначаване на оценителна /техническа/ експертиза, така както са направили ревизиращите органи, тъй като той е регистриран като товарен и тази негова характеристика е удостоверена с обвързваща материална доказателствена сила в представения като доказателство официален документ - свидетелството за регистрация / л. 152 от делото/. В този смисъл обосновано съдът не е ценил извършената в рамките на ревизията експертиза, според която автомобилът е „лек, луксозен автомобил, предназначен за превоз на пътници“. Това експертно заключение не разколебава обвързващата материална доказателствена сила на официалния документ – свидетелството за регистрация на автомобила, издадено от КАТ – „Пътна полиция“.

От друга страна, след като е установено, че автомобилът е заведен като като ДМА / в счетоводна сметка 204 „Транспортни средства“/ и се използва за икономическата дейност на дружеството, то правилен и съответстващ на приетото от Съда на ЕС в Решението по дело С- 118/11г. е изводът на съда, че с РА незаконосъобразно на [фирма] е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за липса на доказателства, че процесният автомобил е бил използван за икономическата дейност на дружеството. Още в хода на ревизията са представени пътни листа, заповеди за командировки и отчети, фактури за закупено гориво / на л. 136 – л. 151 гръб от делото/, неоспорени от данъчната администрация. С касационната жалба се оспорват като съдържание представените пред АССГ заповеди за командироване № 10 от 15.12.2015 г., № 11 от 08.01.2016 г., № 10 от 05.12.2015 г. и пътни листове от 11.01.2016 г, 07.12.2016 г. и 18.12.2015 г., като се твърди, че същите са новосъздадени за целите на съдебното производство, както и че липсват данни за изплащането на командировъчни пари на лицата, посочени в заповедите за командировка, както и няма данни за начисляване, деклариране и внасяне на данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност за периодите 2014 г. и 2015 г. В допълнение е посочено, че ДЗЛ извършва данъчна измама, доколкото съставените документи са в подкрепа на извода за привидния характер на извършените действия – закупуване на МПС от името на дружеството в качеството му на ДЗЛ и включването му в активите на дружеството като ДМА.

Така формулираните твърдения са неоснователни. Правилно АССГ е преценил, че доказателствата, свързани с последващо използване на процесния автомобил за икономическата дейност на РЛ, следва да се вземат предвид дори и само защото към момента на закупуване на автомобила е съществувало намерение за използване на автомобила в икономическата дейност на дружеството. От друга страна, следва да се посочи, че описаният МПС е единствен за дружеството видно от счетоводна сметка 204 „Транспортни средства“ за 2014 г. и 2015 г. В мотивите на съдебния акт е отбелязано, че дейността на [фирма] е свързана с изграждане на територията на страната на безжична мрежа от тип точка към много точки на конкретни свободни честоти и предполага освен заснемане и избор на подходящо място и монтаж на оборудване и съответно, които дейности предполагат транспорт на оборудване и технически средства. В тази връзка необоснована е констатацията на приходните органи, че автомобилът се използва за дейности, различни от твърдяната икономическа дейност на ДЗЛ. Последващото използване на автомобила за целите на икономическата дейност на дружеството не е ограничено със срок, за да е релевантен факта за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което не могат да бъдат противопоставени на ангажираните от РЛ писмени доказателства изявленията на данъчната администрация за невярност на тези документи с позоваване на липса на изчерпателност на реквизитите в заповедите за командироване, липса на доказателства за заплащане на командировъчни пари и липсата на данни за начисляване на данък върху разходите по чл. 204, т. 3 от ЗКПО.

Съобразно изложеното, като е формирал извод за незаконосъобразност на РА досежно отказания на [фирма] на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС данъчен кредит по процесната фактура, издадена от [фирма], АССГ е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за касационната инстанция съгласно приложения списък за разноски по чл. 80 от ГПК / л. 39 от делото/, договор за правна защита и съдействие / л. 42 от делото/, платежно нареждане за кредитен превод и извлечение от сметка / л. 40 и л. 41 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5808 от 07.09.2016 г. по адм. дело № 12218/2015 г. по описа на Административен съд София град, І отделение, 12 състав.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, Централно управление, дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 1000 / хиляда/ лева. Решението не подлежи на обжалване.