Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по оспорване, подадено от Ц. В. Ф. срещу Заповед № 8121К-5184/21.12.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправни разпоредби – отменителни основания съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което иска да бъде отменена. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:
С обжалваната Заповед № 8121К-5184/21.12.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на Ц. В. Ф. – [длъжност] в сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ на отдел „Криминална полиция“ при ГДНП-МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с Министерство на вътрешните работи (МВР).
В оспорената заповед е посочено, че се издава за това, че „в периода от 07.12.2015 г. до 09.12.2015 г. в [населено място], заедно с Г. С. Г., служител на ДАНС и Б. С. Р., е участвал в проведени срещи с М. Х. А. (гражданин на Ирак), при които се е представил за служител на ГДБОП. При среща на 07.12.2015 г. инспектор Ф. е отправил заплахи към М. А., че ако не работи с тях ще го върнат в Б. в затвора. На срещата на 09.12.2015 г. е присъствал при отправено искане от Г. към М. А. да им даде в четиринадесет дневен срок сумата от 30 000 евро, което ако не изпълни, документите му са „изгорели“ при шефа им и ще го върнат обратно в Б..“ Тази описана в оспорената заповед фактическа обстановка е възприета от министъра на вътрешните работи като едно деяние, което е установено според него от „приобщените по реда на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 39, ал. 1 от АПК към дисциплинарното производство материали от досъдебно производство № 59/2015г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура - свидетелски показания на М. А., потвърдени и допълнени с показанията на П. К., Л. Т., Г. С. и протоколи от извършено разпознаване.“ Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че установеното от него деяние представлява виновно нарушение на т. 15, 19, 20, 30 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а като е станало достояние на органите на досъдебното производство, на Специализирания наказателен съд и на широк кръг от граждани е уронил престижа на службата т. е. извършил е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което се явява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
Няма спор, че Ц. Ф. е служител на МВР като последната заеманата от него длъжност е [длъжност] в сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ на отдел „Криминална полиция“ при ГДНП-МВР.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-313/29.01.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено извършване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни в предложение рег. № 3286р-2398/18.01.2016 г., че Ц. Ф. е задържан под стража въз основа на постановление на Специализираната прокуратура и е привлечен като обвиняем за това, че е участвал в организирана престъпна група с цел да набави за себе си и други две лица имотна облага в размер на 30000 евро заедно са принудили М. Х. А. чрез заплаха да му причинят имотна вреда, но не са настъпили предвидените последици по независещи от него причини – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК). Посочено е че тези действия са станали достояние на служители на прокуратурата, следствието и обществено достояние чрез публикации в медиите, поради което е уронен престижа на службата и представлява поведение несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.
Със същата заповед е определен дисциплинарноразследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство и да запознае служителя с образуваното производство и неговите права, като ако установи и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР те също да бъдат разследвани и квалифицирани, съобразно събраните доказателства, след което да се изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.
С покана рег.№ 7618/25.02.2016 г., връчена на същата дата, Ц. Ф. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и възможността да даде писмени обяснения. С обяснения рег. № 8174/29.02.2016 г. Ц. Ф. е заявил, че не желае да дава други обяснения по случая, защото има образувано наказателно производство и „всички...говореници“ биха могли да повлияят върху неговия ход.
С. З №8121К/29.03.2016 г., № 8121К-2152/07.06.2016 г. и № 8121К-2769/26.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е удължаван срока за провеждане на дисциплинарното производство.
С. З № 8121К-2523/30.06.2016 г. и Заповед № 8121К-3701/16.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи е изменен състава на дисциплинарноразследващия орган, а с втората и отново е удължен срока за провеждане дисциплинарното производство до 28.11.2016 г.
С протоколи от 11.10.2016 г. новите членове на дисциплинарно-разследващия орган се запознават с проведеното до този момент, материалите по преписката и са изразяват съгласие с извършените процесуални действия. Дисциплинарноразследващият орган изготвя обобщена справка рег.№ 3286р-41684/15.10.2016 г., в която са възпроизведени всички процесуални действия по образуваното досъдебно наказателно производство и издадените в дисциплинарното производство заповеди на министъра на вътрешните работи. В обобщената справка е посочено, че в „досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели М. А., П. К., Л. Т. и Г. С.. Показанията на всички свидетели са в подкрепа единствено на тезата за виновността на Ц. В. Ф.. Същият е бил разпознат и при проведените процесуално-следствени действия: разпознаване по досъдебното производство“. Посочено е също така, че всички материали от досъдебното производство са приобщени към дисциплинарното, но липсва тяхното обсъждане. Липсват и констатации какви факти се приемат за установени въз основа на тези доказателства. Тази липса не се компенсира дори ако се приеме, че цитираното изречение не е просто обобщено описание на свидетелките показания, а собствен извод на дисциплинарно-разследващия орган доколкото от него не става ясно „тезата за виновността“ по отношение на какво установено в дисциплинарното производство деяние се отнася. Изводите, формулирани в обобщената справка, са само относно приетото за безспорно доказано обстоятелството, че „действията на инспектор Ц. Ф. са станали достояние на служители на прокуратурата, следствието и обществото..., с което е уронен престижа на службата като деянието му е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР.“ В изводната част на обобщената справка също липсва собствен анализ на доказателствата и какви конкретни деяния са приети за установени за извършени от служителя, е посочено, че „От материалите по досъдебното производство срещу Ц. В. Ф. разследващите органи са преценили, че има достатъчно доказателства за вината му, въз основа на което същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. 18, ал. 1 от НК“. След този израз отново е описано по какъв начин е станало публично известно задържането на служителя и че това представлява деяние уронващо престижа на службата и е несъвместимо с конкретни етични правила, но не и конкретно кое деяние е прието от дисциплинарно-разследващия орган за извършено. Направена е правна квалификация на „извършеното деяние“ и е направено предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
На 26.10.2016 г. Ц. Ф. е запознат с обобщената справка и възможността да даде обяснения или възражения. Във възражение № 3286р-42182/28.10.2016 г. държавният служител е заявил, че винаги е спазвал Етичния кодекс, а не е съгласен с предложението за налагане на наказание „уволнение“, защото с това се нарушава презумцията за невиновност и разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР преди влизане в сила на осъдителна присъда.
Становище рег. №3286р-43666/07.11.2016 г. относно резултата от проведеното дисциплинарно разследване не се различава от обобщената справка като съдържание включително и относно приетите за установени от дисциплинарноразследващия орган конкретни „виновни действия“ с описание на време и начин на извършване от Ц. Ф.. Описанието е само за наличието на образувано наказателно производство и за какво е привлечен като обвиняем служителя на МВР.
Видно от поставените печати върху обобщената справка, становището, обясненията и възражението на Ц. Ф. министърът на вътрешните работи се е запознал с тях на 20.12.2016 г.
Като писмени доказателства по делото са приети и писмени доказателства, представляващи част от дисциплинарната преписка, а именно: кадрова справка рег. № 3186р-19607/20.05.2016 г., постановление за привличане на обвиняем, протоколи за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетел М. Х. А. пред съдия и от следовател, протоколи за разпит от следовател на свидетелите П. К., Г. С., Л. Т., протоколи за разпознаване на лица по снимки, протоколи от съдебни заседания, провеждани относно мерки за неотклонение на Ц. Ф. и още две лица, както и копие от публикация в сайта „Правен свят“ от 07.01.2016 г. Тези доказателства са описани като съществуващи (дори като приобщени) в обобщената справка и становището, но не са обсъждани от дисциплинарноразследващият и дисциплинарнонаказващият орган, не е посочено какви конкретни факти и обстоятелства от значение за дисциплинарната отговорност на Ц. Ф. са приети за установени въз основа на тях.
С оглед обстоятелството, че предмет на настоящото производство е законосъобразността на оспорена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, настоящият съдебен състав намира, че извън предмета на доказване са фактите, които подлежат на установяване и доказване в наказателното производство и не са установени самостоятелно в дисциплинарното производство. По изложените съображение тези писмени доказателства следва да бъдат преценявани само от тази гледна точка и въз основа на тях да се приеме, че те са съставени по надлежния процесуален ред (НПК), приобщени са в дисциплинарното производство, но не са анализирани и обсъдени от органите на дисциплинарното производство в тяхната цялост. На практика са използвани за установяване само привличането на Ц. Ф. като обвиняем, неговото задържане и публичното разпространение на тези два факта. Настоящият съдебен състав също приема за установено от тези доказателства, че Ц. Ф. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление и му е взета мярка за неотклонение задържане под стража, чието изпълнение е станало публично известно. Други конкретни факти дисциплинарно разследващият орган не е приел за установено, а в оспорената заповед вместо точно описание на извършеното дисциплинарно нарушение е възпроизведена фактическата обстановка, която е предмет на разследване и установяване в наказателното производство. Липсва ясно и недвусмислена на конкретно „деяние“ или „действия“ (използвани са и двата израза), което е извършено/и на точно определено място, време и по какъв начин от Ц. Ф.. Липсата на индивидуализация е допълнителна пречка за свързване на свидетелските показания с предмета на доказване и проверка тяхната достоверност, което и не е извършено от дисциплинарноразследващия орган и дисциплинарнонаказващия орган.
Допълнително в съдебното производство са приети и копия от страници на книгата за пропусквателния режим в сградата на ГДНП-МВР, според които на 12.07.2016 г., 28.07.2016 г., 04.10.2016 г. и 27.10.2016 г. Ц. Ф. като посетител е отишъл при Т.Т. ОКП-08 28531. Като основание за посещението са посочени „обяснение“ и „посетител“. Т. Т. е несменяемият член на дисциплинарноразследващия орган. На 28.07.2016 г. 04.10.2016 г. на Ц. Ф. са връчвани документи от дисциплинарната преписка, такива са му връчени и на 11.07.2016 г. и 26.10.2016 г., но според същите писмени доказателства на тези дати не са отразени срещи между Т.Т. и Ц. Ф..
При така събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, настоящият съдебен състав намира следното:
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган.
О. З № 8121К-5184/21.12.2016 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. Ц. Ф. е държавен служител на изпълнителска длъжност, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.
Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121К-313/2901.2016 г., издадена от компетентен по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи, както и е приключило в предвидените от закона срокове.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай според описанието в обстоятелствената част на оспорената заповед, независимо от липсата на точност относно времето и мястото и характера на извършените действия/деяние, е посочен период на събитията 07.12.2015 г. – 09.12.2015 г. Министърът на вътрешните работи се е запознал с обобщената справка и становището на 20.12.2016 г. т. е. на тази дата може да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, а оспорената заповед е издадена на 21.12.2016 г., от което следва, че при всички случаи са спазени сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Продължаването на дисциплинарното производство и промяната в състава на дисциплинарноразследващия орган са съобщавани срещу подпис своевременно на дисциплинарноразследваното лице. Разминаването в две от датите, на които той се е срещнал с член на дисциплинарноразследващия орган не са отразяват на този извод, доколкото при приемането на другите писмени доказателства по делото, представляващи част от административната преписка, Ц. Ф. не е оспорил истинността на документите, върху които е посочено, че е поставен неговия подпис и датите на връчването им. Допълнително следва да се посочи, че констатираното несъответствие между фактите, установени с преки доказателства и фактите, установени с косвени доказателства, е несъществено и не обуславя извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила дори и при неправилно датиране на връчването, то самото не е оспорено и не е налице нарушение на правото на защита на служителя.