Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А. М. И. против заповед № РД-26-411/29.07.2016 г. на министъра на отбраната. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Жалбоподателят А. М. И. е назначен със заповед № Н 1099 от 01.09.2003 г., издадена от министъра на отбраната, на основание чл. 9, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), за държавен служител на длъжността "[длъжност]", с ранг [ранг], в отдел "[наименование]", в дирекция "Национално кодификационно бюро", считано от 01.09.2003 година.

В докладна записка № 21-25-375/29.07.2016 г., изготвена от и. д. главен директор на Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" относно прекратяване на служебни правоотношения с цивилни служители в дирекцията, е посочено, че в нея работят 29 цивилни служители по трудово и служебно правоотношение, назначени след като са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предлага се с оглед нормативната възможност, предвидена в чл. 106, ал. 1, т. 6 след изменение и допълнение на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), обн. ДВ, бр. 57/22.07.2016 г., и необходимостта от оптимизиране на дейността на дирекция "Отбранителна аквизиция" да бъдат преразгледани трудовите и служебни правоотношения с всички служители, назначени след като са придобили и упражнили правото си на пенсия, с изключение на двама от тях, по изложени съображения в докладната записка. Жалбоподателят А. М. И. е включен в списъка на служителите, за което се предлага да се прекратят служебните им правоотношения на основание чл. 106, ал. 1, т....