Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 589 от Кодекса за застраховане (КЗ).
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], представлявано от Ст. П. и К. К., чрез процесуален представител, срещу решение № 9625/19.07.2017г., постановено по адм. дело № 11886/2016г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение №620-ОЗ от 01.09.2016 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени оспорвания административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът - заместник председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор”, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, тричленният състав на ВАС отхвърля жалбата на ЗД [фирма] срещу Решение №620-ОЗ от 01.09.2016г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН), вр. чл. 588, ал. 4, вр. чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4, вр. чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, чл. 2, ал. 1 от КЗ и чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) им е наложена принудителна административна мярка, както следва:
„Разпореждам на ЗД [фирма], в срок 10 работни дни от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, да предприеме и извърши следното:
1. Да заплати застрахователно обезщетение по писмената застрахователна претенция на М. М. М. (ползвател на застрахователни услуги, увредено лице), заведена в застрахователното дружество с вх. № 4/23.03.2016 г.
2. За изпълнението на предходната точка да представи в Комисията за финансов надзор заверено копие на писмени доказателства”.
При постановяване на процесното решение, тричленният състав приема за установена следната фактическа обстановка:
ЗД [фирма] е застрахователно дружество, вписано в регистъра на застрахователите под № [номер] .
На 22.11.2015 г. е осъществено пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, регистрационен [рег. номер на МПС] собственост на М. М. М. – увреден, и лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“, регистрационен [рег. номер на МПС]
. В съставения протокол за пътно-транспортно произшествие №1482378 от 24.11.2015 г. е посочено, че за увреждащия автомобил няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 11.02.2016 г. М. М. М. предявява пред Гаранционния фонд застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. На 25.02.2016 г. Гаранционният фонд уведомява г-н М. и ЗД [фирма], рег. № [номер]
, че отказва плащането на застрахователно обезщетение поради факта, че за увреждащия автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД [фирма] – полица №BG [номер]
със срок на действие от 29.05.2015 г. до 28.05.2016 г., като за полицата са подадени данни за прекратяване към 12.09.2015 г., с промяна от 16.12.2015 г., считано от 17.12.2015 г., поради което не са налице предпоставките на чл. 557 КЗ. На 23.03.2016 г. г-н М. отправя до ЗД [фирма] покана за плащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с приложени писмени доказателства. Поканата е заведена с вх. №4. На 01.04.2016 г. ЗД [фирма] уведомява г-н М. и Гаранционния фонд, рег. №ОК-257236, че отказва плащането на застрахователно обезщетение, защото застрахователна полица №BG [номер] е сключена при разсрочено плащане на застрахователната премия и поради неплащане на втората застрахователна вноска полицата е прекратена към 13.09.2015 г. Заявката за прекратяване на полицата е подадена към Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска на 12.09.2015 г. в 18:48:29 ч, на 16.12.2015 г. в 13:06:26 ч. и на 16.12.2015 г. в 23:30:47ч. На 29.01.2016 г. г-н И., от своя страна, предявява пред Гаранционния фонд застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. На 11.02.2016 г., Гаранционният фонд уведомява г-н И. и ЗД [фирма], рег. № [номер], че отказва изплащането поради наличието на сключена гражданска застраховка по риска „Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил – полица №BG [номер] със срок на действие от 29.05.2015 г. до 28.05.2016 г. като за полицата са подадени данни за прекратяване към 17.12.2015 г., поради което не са налице предпоставките на чл. 557 КЗ. На 2016 г. г-н И. предявява пред ЗД [фирма] застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение – щета № [номер]. На 17.03.2016 г. ЗД [фирма] уведомява г-н И. и Гаранционния фонд, рег. №ОК- [номер]
, че отказва плащането на застрахователно обезщетение, защото застрахователна полица №BG [номер] е сключена при разсрочено плащане на застрахователната премия и поради неплащане на втората застрахователна вноска полицата е прекратена към 13.09.2015 г. Заявката за прекратяване на полицата е подадена към Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска на 12.09.2015 г. в 18:48:29 ч, на 16.12.2015 г. в 13:06:26 ч. и на 16.12.2015 г. в 23:30:47ч. На 21.03.2016 г. Гаранционният фонд уведомява г-н И. и ЗД [фирма], рег. № [номер], че застрахователна полица №BG [номер] е прекратена на 12.09.2015 г. в 18:48:29 ч. поради невнасяне на вноска, възстановена е на 16.12.2015 г. в 13:06:26 ч. и на 16.12.2015 г. в 23:30:47 ч. е прекратена поради невнасяне на вноска. На 23.06.2016 г. г-н М. сезира Комисията за финансов надзор с жалба срещу ЗД [фирма] за неизпълнение на задълженията по Кодекса за застраховането. На 30.06.2016 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, уведомява ЗД [фирма] за постъпилата жалба и изисква информация по жалбата. На 06.07.2016 г. ЗД [фирма] представя в Комисията отговор като не отговаря на поставения въпрос ще обезщети ли г-н М.. На 22.07.2016 г. заместник-ръководителят на Комисията изисква от ЗД [фирма] доказателства за предприемане и извършване на действия по обезщетяването на г-н М.. На 28.07.2016 г. ЗД [фирма] представя становище на Комисията, но не представя доказателства за предприети действия по обезщетяване на г-н М.. На 04.08.2016 г. заместник-председателят на Комисията изразява становище до ЗД [фирма] за наличие на спор между застрахователя и Гаранционният фонд като изисква наличните у застрахователя релевантни писмени доказателства. На 10.08.2016 г. ЗД [фирма] представя писмен отговор на Комисията, но не представя исканите доказателства. На 19.08.2016 г. заместник-председателят на Комисията уведомява ЗД [фирма], рег. № [номер]
, за образуваното административно производство с предмет прилагане на принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 и 4 КЗ и предоставя на дружеството срок за възражения. На 26.08.2016 г. ЗД [фирма] представя възражения.
При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, тричленният състав приема, че наложената, на основание чл. 587, ал. 2 КЗ, съответно чл. 588, ал. 4 КЗ, принудителна административна мярка е постановена от компетентен орган.
Доводите на оспорващия, че органът не е особена юрисдикция и няма правомощие да задължава равнопоставени субекти да сключват или да изменят правоотношения помежду им, нито има правомощие да определи на кого принадлежи правото, са отхвърлени като неоснователни. Въз основа на съдържанието на оспореното решение, тричленният състав приема, че органът нито задължава равнопоставени страни да създадат или да променят правоотношения между тях, нито определя кому принадлежи някакво спорно право. Изведено е, че адресат на акта е само жалбоподателят, а негов предмет не е валидността на правоотношението между застрахователя и застрахованото по застрахователна полица №BG [номер] лице, нито тези между застрахователя и Гаранционния фонд. Като предмет на оспореното решение е очертано единствено задължението на жалбоподателя, произтичащо от разпоредбата на чл. 499, ал. 4 КЗ.
Тричленният състав на ВАС намира, че оспореното в първоинстанционното производство решение е издадено в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК - съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част. Прието е, че органът е спазил изискванията на чл. 588 КЗ и на чл. 26, 34 и 35 АПК от формална страна, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения досежно материалната законосъобразност и съответствието на административния акт с целта на закона.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно.
Изводите на тричленният съдебен състав на ВАС за законосъобразност на процесната ПАМ, наложена на основание чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ във вр. чл. 499, ал. 4 КЗ, като писмено разпореждане на застрахователя в определен срок да предприеме конкретни мерки за изпащане на обезщетение по застрахователна претенция, с оглед преустановяване на допуснато нарушение и отстраняване вредните последици от него, са неправилни.
Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. Този изключителен характер на принудителните администартивни мерки се подчертава недвусмислено от законодателя в разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, в която се установява, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Цитираният текст – чл. 23 ЗАНН налага да се съблюдава стриктното спазване на принципа за законност при вземането на различни принудителни мерки. ПАМ могат да бъдат прилаги само в изрично и точно изброени в закон или указ (не и в друг нормативен акт) случаи. Следователно по смисъла на закона се изисква изчерпателно посочване на отделните случаи на принудителни административни мерки, а не примерно изброяване, което означава, че компетентният орган не може да ги налага произволно и по аналогия. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Всяка принудителна административна мярка следва да бъде прилагана по начин и ред, предвиден в правна норма.
От Решение №620-ОЗ/01.09.2016г. е видно, че приложената с него принудителна административна мярка по своето съдържание представлява задължение за конкретно действие – изплащане на поисканото от увреденото лице застрахователно обезщетение и представянето на доказателства за изпълнението на това задължение.
Видно от доказателствения материал по делото - от разменената кореспонденция между застрахователя, Гаранционния фонд и увредено лице е наличието на правен спор относно материално право. В конкретния случай спорът е относно съществуването на вземане за застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Този спор по своята правна същност е търговски спор, поради обстоятелството, че застрахователният договор е абсолютна търговска сделка. С писмо до ГФ с копие М. М., изх. № ОК – 257236/01.04.2016г., ЗД [фирма] изразява становище по поканата, че няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като полица № BG[номер] е сключена при условията на разсрочено плащане на засрахователната премия и поради неплащане на втората вноска полицата е прекратена в ИЦ на ГФ на 13.09.2015г. Заявката за прекратяване на полицата е подадена към Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска на 12.09.2015 г. в 18:48:29 ч, на 16.12.2015 г. в 13:06:26 ч. и на 16.12.2015 г. в 23:30:47ч.
От горното следва заключението за неправилност и необоснованост извода на тричленния състав на ВАС, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е компетентен да се произнася по търговски спорове какъвто е настоящия случай и по пътя на принудителните административни мерки може да разпореди изплащане на застрахователно обезщетение.
В този смисъл е неправилен извода на тричленния съдебен състав, относно законосъобразността на издадената ПАМ и относно наличието на всички предпоставки за изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество. Настоящият съдебен състав споделя доводите на касатора, че законодателството не предвижда подобна правораздавателна компетентност от страна на заместник-председателя на КФН.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е административен орган, а не съдебна или особенна юрисдикция, която да дава или да възприема оценката по отношение валидността на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, виновност или невиновност на застрахованото лице или за други субективни квалификации.
Ако се приеме, че наложената от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" ПАМ е правилна и законосъобразна следва да се приеме, че Кодекса за застраховането, въвежда алтернативен "привилегирован ред" за разглеждане на правни спорове, установяване валидността на застрахователните договори и присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", а това не съответства на целта на закона и предвижданите принудителни административни мерки по Кодекса за застраховане.
Безспорно е, че органът, по силата на чл. 587 КЗ разполага с оперативната самостоятелност да разпореди прилагането на конкретни мерки, но само в хипотезите, в които няма произнасяне по заведена от ползвател претенция, т. е. органът би могъл да разпореди на застраховател да се произнесе по претенция за изплащане на обезщетение, но не е овластен да разпорежда дали застрахователят да откаже или да изплати обезщетение. В този смисъл настоящият петчленен състав приема, че е неправилен извода на тричленният състав ВАС, като е приел, че КФН е изпълнила законовите изисквания за уважаване на претенцията на увреденото лице и за дължимост на обезщетение по предявена претенция.
Освен това изрично следва да се подчертае, че застраховането се определя като търговска дейност и се осъществява само от лица които имат търговскоправно качество. Не може да бъде споделено разбирането, че чрез ПАМ с изрична правна норма законодателят е създал специален, привилегирован ред за защита на правата на ползвателите, който е различен, но не изключва, тъй като няма изрична законова забрана, общия исков ред за защита правата на страна по един договор. Този извод е в пълно противоречие с режима на принудителните административни мерки по КЗ (включително и разпоредбата на чл. 587 КЗ). Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира за недопустима каквато и да било възможност за реализиране на т. н. "правораздавателна компетентност", чрез принудителните административни мерки, прилагани по реда на Кодекса за застраховане ( в същия смисъл е Решение № 9981 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2017 г., 5-членен с-в).
По изложените съображения, настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение №620-ОЗ от 01.09.2016 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.