Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.
Образувано е по искане на С. М. С. от гр. [населено място], подадено чрез адвокат С. К., надлежно упълномощен, за отмяна на влязло в сила Решение № 9299/13.07.2017 г., постановено по административно дело № 3961/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав.
В искането се сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като се твърди, че решението, чиято отмяна се иска е постановено при нарушаване на процесуалните правила, в следствие на което лицето е било лишено от възможността да участва в съдебното производство и да бъде надлежно представлявано. Според молителя, съдът е следвало да отложи делото за друго заседание, поради извършен отказ от пълномощия от страна на адвокат – пълномощника му, в който смисъл е разпоредбата на чл. 36 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Цитира се практика на Върховния административен съд, според която за да бъде отложено делото на това основание, е достатъчно доверителят да е уведомил съда и довереника си за направения отказ от пълномощия, и страната да не е в състояние своевременно да замести пълномощника си с друг, каквато хипотеза се твърди, че е налице в случая. Иска се изцяло да бъде отменено влязлото в сила решение.
На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят и ответникът по искането – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С. при ЦУ на НАП, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище.
Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането и приложените по делото документи, достигна до следните правни изводи :
Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането е основателно.
Административно дело № 3961/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Осмо отделение е образувано по касационна жалба на С. М. С., подадена чрез пълномощник – адвокат С. Е.. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2017 г. от 9, 00 часа. На 20.06.2017 г. е постъпила молба от адвокат Е., с която съдът е уведомен, че поради възникнали сериозни и дълготрайни лични проблеми, които понастоящем и за следващите три месеца възпрепятстват надлежното изпълнение на възложената от доверителя й работа, същата не може да положи дължимата грижа съгласно ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и Етичния кодекс на адвоката, в това число и явяването й на съдебни заседания. С посочената молба адвокат Е. е уведомила, че се отказва от предоставените й пълномощия съгласно пълномощно, представено по делото и моли занапред всички съобщения, призовки и други книжа да бъдат връчвани лично на С. С.. На 20.06.2017 г. по делото е постъпила и молба от С. М. С., с която той уведомява съда, че същият ден е получил уведомление от пълномощника му – адвокат Е. /което уведомление е приложено към молбата/, за внезапно възникналите лични причини, поради които не е в състояние да го представлява и се отказва от предоставените й пълномощия. В молбата се твърди, че незабавно след получаване на уведомлението, С. е провел разговори с други адвокати, които не са се ангажирали с поемане на процесуалното представителство по делото, поради краткия срок и правната и фактическа сложност на спора. Молителят е заявил, че не може да се представлява лично, тъй като не разполага с необходимите специфични знания в областта на данъчното и процесуално законодателство, поради което моли съда делото да бъде отложени за друга дата, за да може да ангажира адвокат, който да го представлява. На проведеното открито съдебно заседание, съдът е докладвал единствено молбата на С. М. С., като я е оставил без уважение, дал е ход на делото, докладвал е касационната жалба и е дал ход по същество. Последвало е постановяване на решението, чиято отмяна се иска – Решение № 9299 от 13.07.2017 г., с което е оставено в сила Решение № 8147/19.12.2016 г., постановено по административно дело № 6166/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на С. М. С. срещу Ревизионен акт № Р 22221715001232 091 001/16.02.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С..
При така описаните до тук факти, могат да бъдат направени следните правни изводи :
Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Цитираната норма регламентира три отделни хипотези, при наличието на които, влезлият в сила съдебен акт се отменя, като в конкретния случай и предвид изложените по-горе обстоятелства, настоящият съдебен състав, счита, че е налице третата хипотеза. Съгласно чл. 36 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, в случай на отказ от пълномощие, извършено от упълномощения адвокат, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът прецени, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг. Тоест, за да породи правно действие отказът от пълномощие, същият следва да е направен от пълномощника и да бъде доведен до знанието на съда, както е в случая /в който смисъл е Определение № 676 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2013 г., VII о./. На следващо място за този отказ страната е узнала един ден преди насроченото открито съдебно заседание, поради което не е могла да упълномощи своевременно друг пълномощник, а правният спор е от значителна фактическа и правна сложност и предполага специфични познания в областта на данъчното законодателство, така, че лицето не е могло да се представлява само по делото. Или съдът е следвало да отложи делото за разглеждане за друго открито съдебно заседание, на основание чл. 36 ГПК, вместо което е постановил съдебен акт, който не е подлежал на обжалване.
По изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени влязлото в сила решение, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, от фазата на насрочване на делото за провеждане на открито съдебно заседание.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - Първа колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ влязло в сила Решение № 9299/13.07.2017 г., постановено по административно дело № 3961/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, на основание чл. 239, т. 5 от АПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.