Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на С. К. К., А. Т. К. и Ч. Т. К., и тримата от [населено място], чрез процесуалният им представител - адв.П. А., за отмяна на влязлото в сила решение №7025/11.11.2016 г. по адм. дело №11743/2015 г. на Административен съд София-град, на основанията по чл. 239 АПК. Към искането е приложено за сведение копие от решение по адм. дело №1144/2016 г. на АССГ.

Ответникът: Столичен общински съвет /СОбС/, редовно призован, не се представлява и не е изразил писмено становище по искането.

Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна, за процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно.

С решение №7025/11.11.2016 г. по адм. дело №11743/2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/, е отхвърлена жалбата на Т. Х. К., от [населено място], заместен от своите правоприемници / при условията на чл. 227 ГПК/ - С. К. К., А. Т. К. и Ч. Т. К., против Решение №541 по протокол №86/23.07.2015 г. на СОбС, в частта му относнсо ПРЗ на УПИ [номер], кв. [номер], в частта на предвиденото в имота застрояване, в частта, с която се променя предназначението на имота и характера на квартала, като неоснователна. Решението като необжалваемо към онзи момент, е влязло в сила на 11.11.2016 г.

Искането за отмяна на описаното решение не е конкретизирано на кое от посочените в чл. 239, т. 1-6 АПК основания се позовава, поради което съдът дължи произнасяне по всяко едно от тях, спрямо поддържаните фактически обстоятелства и приложени доказателства.

В случая не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като представеното към искането копие от решение №247/12.01.2017 г. по адм. д.№1144/2016г. на АССГ, не е ново писмено доказателство от съществено значение за...