Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Б. Ц. Д. с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат З. О. против решение № 6080 от 5.10.2016г. на Административен съд София град по адм. дело 4636/2016г. С него се отхвърля жалба на Д. срещу решение № 2153 - 21 - 114 от 7.04.2016г., издадено от директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № 690925/14 от 23.02.2016г. на ръководител "ПО" като неоснователна.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на директора на ТП на НОИ София град, оставящ в сила разпореждане, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възражението е за незаконосъобразност с искане за отмяна, поради нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган.

От фактическа страна е установено безспорно, че към датата на подаване на заявление - 4.01.2016г. жалбоподателят е навърщшил 46 г. 3м. и 9д. и има общ осигурителен стаж от 39г., 8.м. и 23 дни, от които трета категория - 8г, 5.м. и 7дни, а от първа 18г., 9.м. 10 дни превърнати в трета категория 31г., 3м. и 16 дни. През периода 1.06.1995г. - 21.01.2014г. жалбоподателят е бил на служба по ЗМВР, а от 7.05.2014г. до 31.12.2015г. е работил като гражданско лице - главен експерт и началник сектор в Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства. При така констатирания стаж и възраст административния орган е постановил отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по съображения, че не са налице нито една от законовите хипотези за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На първо място по чл. 69, ал. 2 КСО/ред до 31.12.2015г/ и по § 49 и § 50 от ЗИДКСО/2015г. тъй като към датата на освобождаване от служба 21.01.2014г. няма 27г. общ осигурителен стаж, на второ място по чл. 69, ал. 10 КСО/ред. 1.01.2016г. има 27 г. общ осигурителен стаж от които две трети в системата, но няма навършена възраст от 52 г. и 10 месеца, на трето място по чл. 69б КСО има 10 години от пъва категория, но няма навършена възраст 52 г. и 10 м. и няма 100 точки:сбор от осигурителен стаж и възраст/, и на четвърто място е прието по чл. 68, ал. 3 КСО няма навършена възраст 65 г. и 10 месеца.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Приемайки изцяло мотивите на административния акт е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена.

Решението е неправилно като необосновано и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено по следните съображения:

Заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е подадено на 4.01.2016г. Към тази дата следва да бъде съобразен материалния закон при издаване на административния акт - чл. 142, ал. 1 АПК. Приложимия материалне закон в случая е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО /в редакция след изменението й в ДВ бр. 79.2015г. в сила от 1.01.2016г., която предвижда, че държавните служители по ЗМВР, ЗСРС (ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА) и по Закона изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ), държавните служители, осъществяващи дейност по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), следователите и младшите следователи придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52г. и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закон за Държавната агенция "Нацинална сигурност" и като военнослужещи по Закон за отбраната и въоръжениет сили на Р. Б или като следователи и младши следователи. В тази хипотеза жалбоподателят не отговаря само на изискването на възраст 52г. и 10 месеца към момента на подаване на заявлението. Безспорно е, че не следва да заема длъжността към момента на подаване на заявлението, нито е нужно да е било прекратено правоотношението - §49 ЗИДКСО в ДВ бр. 61/2015г. в сила от 15.08.2015г. Спорен е въпросът налице ли е правото на лична пенсия за осигурителен стаж без изискването за възраст, каквато възможност е имало преди влизане в сила на изменението на чл. 69, ал. 2 КСО/ДВ бр. 61/2015г. в сила от 1.01.2016г./ Отговорът е даден в разпоредбата на § 50 от ЗИДКСО ДВ бр. 61/2015. в сила от 15.08.2015г. според която лицата по чл. 69, които до 31.12.2015г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, независимо от възрастта им до 31.12.2018г. И двете разпоредби, тази на чл. 69, ал. 2 КСО и на § 50 ЗИДКСО са създадени по едно и също време ДВ бр. 61/2015г. като в следващите изменения на КСО §50 ЗИДКСО не е променяна или отменена, поради което следва изводът, че въведеното изискване за възраст 52г. и 10 м. във фактическия състав за правото по чл. 69, ал. 2 КСО има изключение /въведен е мораториум/ до 31.12.2018г. Настоящият случай е именно такъв, поради което обжалваното решение с друг извод е необосновано и в нарушение на приложимия материален закон и като неправилно следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което бъде отменено обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София град и оставеното в сила разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване и делото върнато като преписка на органа за решаване на въпроса по същество съгласно мотивите на настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл е практиката на ВАС изразена в решение № 5957 от 24.04.2017г. по адм. дело № 2265/2017г. Цитираната съдебна практика в обжалваното решение е неотносима към настоящия случай, поради изменена нормативна уредба.

При този изход на делото е основателно искането за разноски в общ размер от 555 лева за двете инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шестотделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6080 от 5.10.2016г. на Административен съд София град по адм. дело 4636/2016г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 2153 - 21 - 114 от 7.04.2016г., издадено от директора на ТП на НОИ София град и разпореждане № 690925/14 от 23.02.2016г. на ръководител "ПО" и изпраща делото като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество.

ОСЪЖДА ТП на НОИ София град да заплати в полза на Б. Ц. Д. с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН] сумата от 555/петстотин петдесет и пет/ лева, представляващи разноски за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.