Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. М., гражданка на А., срещу Решение № 4099 от 14.06.2016 г., постановено по адм. дело

№ 4830/2016 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност поради противоречие на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. М., гражданка на А., срещу Решение № 156 от 02.02.2016 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат решаващият съд е приел за установено, че жалбоподателката е арменска гражданка, за която подадената молба за закрила е четвърта по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, без в нея да са изложени нови и различни обстоятелства. По съществото на спора е приел, че изводите на административния...