Производството е по чл. 208 и следващите от Асминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от П.Г от [населено място] чрез адв. И.М срещу решение № 4712 от 13.07.2017г., постановено по адм. дело № 5669 от 2017 г. по описа на Административния съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение на бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът П.Г не се явява. Представлява се от адв. И.М, която поддържа касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди основателност на жалбата, съответно – неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в представени по делото писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба, кметът на район“Красна поляна“ при СО, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Диканарова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, изложени в депозиран от доверителя й писмен отговор на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение АС - София град в производство по чл. 46, ал. 5 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на П.Г от [населено място] срещу заповед № РКП17- РД56-131 от 12.05.2017г. на кмета на район“Красна поляна“-СО, с която на основание чл. 46,...