Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П, подадена чрез главен юрисконсулт Е.К, против Решение № 1204/28.05.2018 г., постановено по административно дело № 98/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед № 160А2002/04.08.2016 г.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Развиват се съображения за това, че от събраните по делото доказателства се установява, че предвиденото изменение на ПУП – план за регулация съответства на имотните граници по действащата кадастрална карта на гр. П., тоест е приложима нормата на чл. 135, ал. 5, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Подадена е частна жалба от Д.А, Б.К, В.П и Н.В, чрез адвокат А.Й против Определение № 1490/26.07.2018 г., постановено по делото, с което в производство по чл. 248 ГПК, Административен съд – Пловдив е допълнил решението си като е осъдил О. П да им заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1 140 лева. В частната жалба се претендира по-голям размер на сторените разноски, а именно 1 240 лева, като се моли настоящият съд да уважи частната жалба и допълни решението в частта на разноските чрез присъждане в полза на частните жалбоподатели на още 100 лева.

Страните, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С процесната заповед на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6, във връзка с чл. 131, чл. 230, ал. 4 ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ, кметът на общината е дал съгласие служебно да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР за част от кв. 8 по плана на „Старинна градска част”, гр. П. и на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е разрешил изработването на проекта, с обхват УПИ VIII-868 и контактна територия УПИ VII, XXXIX и улици.

Съдът е отменил заповедта, приемайки, че е издадена при липса на мотиви и в противоречие на материалния закон. Този извод не се споделя от касационния съд поради следните съображения :

Неоснователно е прието, че Заповед № 160А2002/04.08.2016 г. е немотивирана. В същата са посочени изложените по-горе правни норми, както и редица документи, представляващи част от административната преписка. От тези документи, както и от графичната част на проекта се извличат както правните основания, така и фактическите такива, които са наложили издаването на заповедта, и по – специално се установява, че изменението на плана за регулация се налага поради това, че имотните граници на процесния имот не съвпадат с регулационните.

Действително, заповедта не съответства на хипотезите на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ, както и на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, както е приел съдът. Но разпореденото с нея изпълва хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 135, ал. 5 ЗУТ, в приложимите за случая редакции на тези норми. Съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ, при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 компетентният орган, в случая кмета на общината, може да нареди служебно с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план. Приложимата за случая разпоредба е тази на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, в редакцията й към момента на издаване на процесната заповед /ДВ, бр. 101 от 2015 г./, съгласно която влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят когато „при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните”. От събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, се установява, че с предвиденото изменение регулационни линии на УПИ VIII-519.1154, кв. 8, се променят, така, че да съвпадат с имотните граници по кадастралната карта, което съответства на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и обосновава материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е неправилно, същото следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д.А, Б.К, В.П и Н.В, против Заповед № 160А2002/04.08.2016 г. на Кмета на О. П.

При този изход на спора, частната жалба се явява основателна, но не по изложените в нея съображения. На отмяна подлежи и определението, с което решението е допълнено в частта на разноските чрез осъждане на общината да заплати на частните жалбоподатели разноски в общ размер на 1 140 лева.

В полза на О. П следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1204/28.05.2018 г. и Определение № 1490/26.07.2018 г., постановени по административно дело № 98/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А, Б.К, В.П и Н.В, против Заповед № 160А2002/04.08.2016 г. на Кмета на О. П.

ОСЪЖДА Д.А, Б.К, В.П и Н.В, да заплатят в полза на О. П юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Решението не подлежи на обжалване.