Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна от Столичен общински съвет чрез юриск. И.Д срещу решение № 5283/22.08.2017 г., постановено по адм. д. № 6909/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което по протест на прокурор от СГП е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата на Столичния общински съвет за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община .

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на представителя на СГП срещу атакуваната от него разпоредба от цитираната по-горе наредба на СОС.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Столичен общински съвет, се представлява от юриск. И.Д, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество.

Ответникът, прокурор при Софийска градска прокуратура, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е законосъобразността на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет/ в последната й редакция, приета с Решение № 495 по Протокол № 86 от 23.07.2015г./ Протестираната разпоредба на общинската наредба гласи : „ Органът, издал разрешението за ползване на място за извършване на търговия на открито или за разполагане на подвижни съоръжения пред стационарни търговски обекти може да го прекрати :1. При неплащане на таксата за ползване повече от един месец.“

С постановеното по делото съдебно решение съдът е отменил по протест на прокурор при СГП разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет. Решението е правилно .

За да уважи протеста на СГП и да отмени атакуваната с него разпоредба от общинската наредба, АССГ е заключил, че тази разпоредба противоречи на разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, поради което е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон. АССГ е приел, че протестираната разпоредба от нормативния административен акт противоречи на императивната разпоредба на чл. 80 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ), изчерпателно уреждаща основанията за прекратяване и / или отнемане на вече издадено разрешение за ползване на място - когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено или когато обществени нужди налагат това. Доколкото сред хипотезите на чл. 80 от ЗМДТ не фигурира отнемане на издадено разрешение поради неплащане на дължимата месечна такса за това ползване, то разпоредбата на 30, ал. 1, т. 1 от общинската наредба е издадена в противоречие с чл. 80 от ЗМДТ и подлежи на отмяна като издадена в противоречие на действащи материалноправни разпоредби от по-висок ранг.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за това, че, доколкото разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗМДТ въвежда като основание за издаване на разрешението за ползване заплащането на дължимата такса ползване, то в хипотезата на разрешение за ползване, издадено за срок по-дълъг от един месец и при уредбата на чл. 79, ал. 2 за месечна дължимост на местната такса, логичен се явява извода, че неплащането на таксата за предходния месец се явява основание за отнемане на разрешителното, предвидено наред с основанията, посочени в чл. 80 от ЗМДТ.

Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от първоинстанционния административен съд съображения за императивния характер на разпоредбата на чл. 80/ЗМДТ, в която изчерпателно са уредени хипотезите на отнемане на веднъж издадено разрешение за ползване. Доколкото сред тях като отделна хипотеза не фигурира неплащането на дължимата месечна такса за предходния месец, незаконосъобразно е с подзаконов нормативен акт от местно значение да се въвеждат по-неблагоприятни условия от тези, предвидени в Закон за търговци с издадени разрешителни за повече от един месец.

Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5283/22.08.2017 г., постановено по адм. д. № 6909/2016 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно.