О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1668
гр.София, 03.04.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №297 по описа за 2025 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на детска градина „Валентина“ срещу решение №136 от 23.10.2024 г., постановено по в. гр. д. №255 по описа за 2024 г. на Ямболския окръжен съд, II въззивен състав, с което е потвърдено решение №321 от 7.6.2024 г. по гр. д. №3204 по описа за 2023 г. на Ямболския районен съд, XI състав, в частите, с които е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на М. П. Т., извършено със заповед от 6.10.2023 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а детската градина е осъдена да и заплати 18 625,32 лв. обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:
1. Значи ли, че утежняващ признак на деянието са само извършените от служителя нарушения, и то виновно и че само тях чрез разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ санкционира като укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин неизпълнение на задълженията по трудовото правоотношение?
2. Следва ли при преценката дали нарушението е системно, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?
3. На кои доказателствени средства съдът следва да даде превес-дали на свидетелските показания на разпитаните служители и на обясненията на Т. М., които са част от персонала, подписал заявлението, или на писменото доказателство-самото заявление, подадено от част от педагогическия и непедагогическия персонал?
4. Съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина, когато на служителя са възложени трудови функции по опазване здравето и живота на деца, с оглед характера на дейност и статута на детската градина, когато се изисква безупречна репутация и обществено доверие в такава институция и последиците от допуснатото от служителя нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността, колектива, микроклимата в детската градина, репутацията и доверието на тази детска градина и са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за децата от детската градина?
М. П. Т. застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Т. е заемала по трудово правоотношение длъжността директор на детска градина „Валентина“, когато е била дисциплинарно уволнена на 6.10.2023 г. Уволнението е извършено със заповед, в която са възпроизведени констатациите на комисия, назначена за проверка на детската градина. Посочени са нарушения в осем точки, по всяко от които въззивният съд е изложил съображения дали са допуснати и каква е тяхната тежест. Посочил е, че ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на твърдяното финансово нарушение по невнасяне в полза на общината на сумата от 5 199 лв. Със заключението на приетата икономическа експертиза се установява, че сумата е била всъщност възстановена. Липсват и представени от работодателя доказателства за нарушението, изразило се в непредставяне на документи от дневника Onebook, като от гласните доказателства е изяснено, че в детската градина регулярно се води електронен дневник. Не са представени доказателства и не е установено дали и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение със служителката П. С. Р., при което недоказано е и неизпълнението на чл.68, ал.7 от КТ-задължението на работодателя да предостави на подходящо място в предприятието писмена информация за свободните места и длъжности на работниците и служителите по срочни трудови договори, както и неизпълнение на задължението по чл.31, т.14 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. да обявява свободните работни места в бюрото по труда и в Регионалното управление на образованието. Няма нарушение, изразяващо се в несъответствие на данните в поименното щатно разписание и платежната ведомост на градината на посочените в заповедта служители. Счетено е за установено, че ищцата не е осъществила контрол относно вписванията в регистъра на заетостта на измененото правоотношение със служителката К., но само по себе си това нарушение не е довело до неблагоприятни последици за служителя или за работодателя. Констатираните разминавания между посочените длъжности на служителите в поименното щатно разписание от 1.01.2023 г. и кода по НКПД представляват отстранени по-късно технически грешки и не са виновно неизпълнение на трудовите задължения. Според въззивния съд ищцата не е имала и задължение при всяко изменение на трудов договор да изготвя ново щатно разписание. Обсъждайки оплакването на служителите от детската градина за неспазване от страна на ищцата на добрия тон в общуването на работното място, въззивният съд е приел, че такова поведение би могло да се разглежда като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 от КТ. По делото обаче е неустановено соченото в заповедта неетично поведение на директора, като всички свидетели са отрекли наличие на подобни прояви. В подаденото до кмета на общината заявление служителите от детската градина са изложили факти за настъпили промени в работната среда след назначаването на ищцата за директор, довели до напрежение и стрес, но изцяло недоказани по делото са посочените в заповедта твърдения за създадена токсична среда и сравнението на детската градина с концлагер. Както правилно е посочил и районният съд, липсват данни родителите на децата, чието отглеждане е основна цел и приоритет на детското заведение, да са били недоволни от учебния процес и от полаганите за децата грижи в градината. Изяснено е, че ищцата е проявявала изключителна взискателност и повишени изисквания към изпълнението на трудовите задължения от всеки служител, но това поведение не е злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име. Въз основа на тези съображения Ямболският окръжен съд е достигнал до извода за липса на установени дисциплинарни нарушения, които да са извършени виновно и които да обосновават наложеното и дисциплинарно наказание, а за установеното допуснато дисциплинарно нарушение-че наложеното за него най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на неговата тежест. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение за отмяна на дисциплинарното уволнение, за възстановяване на ищцата на заеманата преди това длъжност и за присъждане на 18 625,32 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.
От така изложеното съдържание на обжалваното решение не се констатира въззивният съд да се е произнесъл по първия въпрос на касатора и отговорът да е обуславящ за изхода на спора. Няма противоречие между решението на въззивния съд и цитираното от касатора решение № 55 от 1.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на IV ГО на ВКС. В това решение е прието, че системните нарушения на трудовата дисциплина може да са както три еднородни, така и три или повече разнородни деяния, а в случая е констатирано само едно допуснато от ищцата нарушение, което не може да се окачестви като системно по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ.
В мотивите на посоченото от касатора решение № 324 от 6.01.2017 г. по гр. д. № 2302 по описа за 2016 г. на IV ГО на ВКС се посочва, че изпълнението на длъжност в областта на образователната система е работа с изключително висока отговорност и изпълняващият длъжността учител отговаря не само за учебната подготовка на децата но и за възпитанието им по време на учебния процес. Учителят следва да спазва етични норми от най-висок порядък, давайки личен пример, затова стандартите за етично поведение на работещите в сферата на образованието са високи и нарушаването им е изключително тежко дисциплинарно нарушение. Въззивният съд не се е отклонил от указанията, дадени в това решение, тъй като не е констатирал нарушения на етичните норми от страна на ищцата. Ето защо и по втория въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд.
Няма противоречие между практиката на ВКС и въззивното решение и при разрешаване на третия въпрос на касатора. В решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. е констатирано, че въззивният съд не е посочил кои събрани по делото доказателства приел за неотносими към спора и по този начин е допуснал нарушение на чл.189, ал.2 от ГПК/отм./. Съображенията на ВКС не са относими към разрешението на въззивния съд на третия въпрос на касатора, тъй като е извършен анализ на всички доказателства, които ясно са индивидуализирани. Освен това е обичайно в съдебната практика твърденията в писмено заявление да не се потвърждават и дори да се опровергават при разпита пред съда на лицата, които са го подписали, тъй като те вече съзнават отговорността за неверни показания. Затова предпочитанията на съда да даде вяра на свидетелските показания са напълно оправдани с оглед принципа за непосредственост на събиране на доказателствата и няма противоречие при разрешаване на третия въпрос с практиката на ВКС.
Четвъртият въпрос на касатора частично съвпада с втория въпрос и разрешението на въззивния съд също съответства на практиката на ВКС, включително на решение № 188 от 15.08.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. на IV ГО на ВКС. В съзвучие с тази практика въззивният съд е констатирал, че основна цел и приоритет на детското заведение не е създаването на комфортни условия за труд на персонала, а полагане на грижи за децата в градината. Затова проявите на взискателност и повишени изисквания към изпълнението на трудовите задължения от всеки служител не е злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, а качествено изпълнение на трудовите задължения на ищцата.
Не са формулирани други конкретни въпроси, по които въззивното решение противоречи на останалата приложена от касатора практика на ВКС, а без въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК не може да се допусне касационно обжалване, поради което не е необходимо тази практика да се обсъжда.
В обобщение въззивният съд е достигнал до извода, че работодателят е уволнил ищцата въз основа на констатирани незначителни деловодни пропуски и на сигнал, съдържащ неиндивидуализирани и недоказани оплаквания на персонала на детската градина. Това е било достатъчно дисциплинарното уволнение да бъде отменено дори без да се обсъждат наведените конкретни доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на М. П. Т. 1200 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №136 от 23.10.2024 г., постановено по в. гр. д. №255 по описа за 2024 г. на Ямболския окръжен съд, II въззивен състав.
ОСЪЖДА детска градина “Валентина“ , Булстат:[ЕИК], да заплати на М. П. Т.-[ЕГН], сумата 1200/хиляда и двеста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: