Образувано е по касационна жалба на Н. М. В /сега Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ – гр. В., съгласно заповед № ЗМФ–1318 от 27.12.2018 г. на Министъра на финансите/, срещу решение № 1996/23.10.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. №1072/2018 г. С атакуваният съдебен акт е отменено решение № 32-83001/21.03.2018г. към MRN № 18BG002005H0001131/23.01.2018г. на Н. М. В, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ)/ЗМ/, във връзка с чл. 74, §2, б.“б“ от МК и чл. 140 от Регламента за изпълнение/ЕС/ 2015/2447 на Комисията за определяне подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/№952/2013 г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация от 23.01.2018 г. и е определена нова такава. В касационната жалба се излагат подробни съображения за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, въз основа на което се иска от настоящата инстанция да бъде отменено оспореното решение, а при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба - „М. Г. Б“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв.. Ж обосновава становище за неоснователност на оспорването. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.
Пред АС – Варна, е оспорено решение 32-83001/21.03.2018г. към MRN № 18BG002005H0001131/23.01.2018г. на Н. М. В, с което е отказано приемането на митническата стойностна декларираната стока по митническа декларация от 23.01.2018 г. Компетентният орган е определил нова митническа стойност на внасяната от „М. Г. Б“ ЕАД стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 37 лв./кг. и е установил мито за доплащане в размер на 814, 66 лв. Разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. Определени са задължения за лихви.
От фактите по делото се установява, че на 23.01.2018 г. в МП „П. В“ при Митница-Варна, била представена MRN № 18BG002005H0001131/23.01.2018г., за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение на стоки“ – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 - 1120 колета по 20 кг. нето тегло, 22 400 кг., с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 12 465, 60 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 65119 лв. за един долар. Митническите органи са поискали от дружеството допълнителна информация относно обстоятелството, че декларираната стойност на стоките е действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ на съюза. В отговор са представени договор за продажба BUL/SV/171108/249/01/08.11.2017г., проформа фактура, търговска фактура №37637480 от 05.12.2017 г., платежно нареждане, счетоводни документи и други документи придружаващи стоката, в това число и застрахователна полица за стоката. С договор BUL/SV/171108/249/01/08.11.2017г. е договорена доставка на 1359, 60 тона плюс/минус 2%, като количеството е окончателно, при договорена цена от 556, 50 USD на тон, за периода от м. ноември до м. декември 2017 г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента.
Анализирайки представените доказателства от „Милки груп Био“ ЕАД, митническите органи са приели, че не са отпаднали съмненията относно реалната митническа стойност на стоката. Посочили са, че липсват част от необходимите документи, както и че след допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099, с произход Малайзия във всички държави членки за периода-октомври 2013 г. до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. Констатирано е, че митническата стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на допуснатите до свободно обръщение стоки с код КН 15119099 от „М. Г. Б“ с произход Малайзия спрямо общото количество е 83, 63%, а договорената от „М. Г. Б“ цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS.
Въз основа на тези обстоятелства според административния орган се потвърждават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 70 от Регламент /ЕС/№952/2013 г. Дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство, а на основание чл. 22, §6 от МК му е предоставена възможност да изрази становище по мотивите на административния орган в 30 дневен срок от получаване на съобщението. В указания срок е постъпило становище, като дружеството е дало отговор на всяко от обстоятелствата, което според митническата администрация поражда съмнение относно стойността на стоката. Като не е възприела аргументиет на „М. Г. Б“, М. В е определил нова митническа стойност на стоката по MRN18BG002005H0001131/23.01.2018 г. Решението, с което това е направено е обжалвано пред АС-Варна.
По делото освен приложените с административната преписка писмени доказателства е изслушана и ССЕ. От заключението на вещото лице се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637480/05.12.2017 г. е в размер на 63 051, 45 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането.
Съдът е приел, че дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени транспортни разходи, но интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, поради което и посочените в решението за корекция съмнения са необосновани. Според съда цената от 1, 37 лв./кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Г. Л“ ЕООД, като не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по процесната декларация и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ. П. е обосновано защо не се възприемат твърденията, че се касае за сходни/идентични стоки и кои критерии при определянето им като такива не са съобразени при извършената преценка.
Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS, с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки.
По тези съображения съдът е направил краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като в допълнение на мотивите изложени от АС-Варна, следва да бъде посочено следното:
При разрешаването на спора АС-Варна е установил релевантните факти, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на административния акт и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Както правилно е посочено в решението основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 §2 от Регламент /ЕС/№2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, §2, б.“б“ от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки.
Осъщественият внос на 23.01.2018 г. е при действието на Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016 г. С оглед на това, основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната такава. Тъй като са възникнали съмнения у митническите органи, относно посочената цена при вноса, е извършена проверка на същата. След като съмненията не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, е приложен вторичният метод по чл. 74,§2, б.“б“ от Регламент /ЕС/№952/2013 г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74 §2, б. „б“ от Регламент №952/2013 е субсидиарно, като съгласно трайната практика на Съда на ЕС, е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. В обжалваното решение на Н. М. В, не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по процесната декларация (Cost, Insurance and Freight – т. е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за „Милки груп био“ и 90 дни за „Глобъл линкс“), на разликата в договорените количества (67, 98 тона от „Милки груп био“ и 105 тона от „Глобъл линкс“), на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В обжалвания административен акт липсва анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса. Необосновано сходството на стоките е свързано с анализните сертификати към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ издадено от Ф. И. С БХД, стоката по процесния внос представлява RBD палмово масло IFFCO HQPO36/39, а според удостоверението за анализ на „Глобъл линкс“ стоката предмет на този внос е RBD палмово масло SOCFAT 37 рафинирано, избелено, дезодорирано.Разликите в стойностите, получени при изпитване с идентични методи не е несъществена, както твърди митническия орган, като липсва анализ, в т. ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от „Милки груп био“ ЕАД и „Глобъл линкс“ ЕООД, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83, 63% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. С оглед относителния пазарен дял на жалбоподателя това изискване не е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено.
Неоснователно се поддържа от касатора, че изслушаната по делото експертиза е неотносима. Въз основа на заключението е установен фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери.
Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, т. к. няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните относно периода октомври 2013 г. – септември 2017 г. са неотносими, т. к. не е изпълнено изискването на чл. 74, § 2, буква б от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване.
Представените във връзка с обжалването пред настоящата инстанция доказателства, не могат да променят изводите за правилност на постановеното от АС-Варна решение. Представеният списък със сравнение на стойностите, посочени в износните митнически декларации не установява, че съпоставени стоки са сходни. Що се касае до писмото от Директора на отдел В1-Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., освен че е с дата на издаване след като оспореното решение е постановено от Н. М. В, представлява само уведомление и не е окончателен доклад по приключило разследване, който би се ползвал с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Тези доказателства не налагат и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като макар в касационната жалба да се заявява такова искане, същото е формално направено, без да са посочени конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на дружеството, в полза на "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 360 лв.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1996/23.10.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. №1072/2018 г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" в А. М да заплати на "М. Г. Б" ЕАД, гр. С. сумата от 360 лв., направени разноски в касационното производство. Решението е окончателно.