Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.С, от гр.[населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Ж.П
срещу решение № 1323 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 895/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-47/07.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., в частта, с която е потвърдено Разпореждане № [номер]/Прот. № 3045-15-8 от 22.01.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. П., и са присъдени разноски.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в същата и в допълнението към касационната се иска отмяна на атакуваното решение, отмяна решението на директора на ТП на НОИ - гр. П. и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Г.В е депозирал отговор на касационната жалба и молба, в които се излагат доводи за неоснователност на оплакванията. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С решение № 1323 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 895/2018 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С.С против решение № 2153-15-47/07.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., в частта, с която е потвърдено Разпореждане № [номер]/Прот. № 3045-15-8 от 22.01.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. П.. Съдът е приел, че разпореждането е издадено на основание влязло в сила решение на директора на ТП на НОИ-гр. П. № 2153-15-273 от 21.12.2017 г., с което са отменени предходни разпореждания за определяне размера на отпусната на жалбоподателя пенсия и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 02.10.2000 г. на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Приел, че са налице предпоставките за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсия получена недобросъвестно от Събев, като погасените по давност задължения са заличени. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че Събев е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на основание чл. 2, буква "а" от отм. Закон за пенсиите /ЗП/ с разпореждане № [номер]/ 1999 г., считано от 01.03.1999 г.. Пенсията е определена при следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория труд 10 г. 04 м. 20 дни, осигурителен стаж от втора категория труд 10 м. 00 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 17 г. 11 м. 03 дни или на основание чл. 104 от КСО общ стаж, превърнат към трета категория труд 36 г. 03 м. и 24 дни. Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. и от 01.09.1998 г. до 28.02.1999 г. с индивидуален коефициент 2.049. Пенсията е преизчислявана на основание чл. 21. ал. 1 от НПОС по заявления на лицето.
Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване правомерността на отпуснатата пенсия и установяване на осигурителния стаж на Събев. След стартирана процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, въз основа на саморъчна декларация на лицето и проведено административно производство в т. ч. и пред контролиращия административен орган, са събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен стаж на жалбоподателя с обща продължителност както следва: осигурителен стаж от втора категория труд 21 г. 04 м. 29 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 05 м. 26 дни или на основание чл. 104 от КСО общ стаж, превърнат към трета категория труд 41 г. 03 м. и 02 дни. В хода на административното производство не са установени данни лицето да е полагало труд при условията на първа категория. Не се потвърждава и осигурителния доход, зачетен при базисния период от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. и от 01.09.1998 г. до 28.02.1999 г. с индивидуален коефициент 2.049. Преценено е, че лицето не отговаря на условията на чл. 2, буква "а" от отм. ЗП към определената в разпореждането от 1999 г. начална дата на пенсията, но отговаря на тези по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към 02.10.2000 г. /датата на навършване на 57 годишна възраст/. С оглед на направените констатации, с решение № 2153-15-273/21.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ -Пловдив са отменени разпореждане № [номер]/прот.№2146-15-366/28.06.2017 г., разпореждане № [номер]/1999 г. и всички последващи, и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Събев, считано от 02.10.2000 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решение № 2153-15-273/21.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив не е обжалвано от Събев и е влязло в законна сила.
Последвало е издаване на разпореждане № [номер]/Прот. № 3045-15-8 от 22.01.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. П., с което е разпоредено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, чл. 85 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и във връзка с решение на директора на ТП на НОИ-гр. П. № 2153-15-273 от 21.12.2017 г. С.С да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 28980, 57 лева, от които главница за периода 01.01.2008 г. до 30.06.2017 г. в размер на 18005, 25 лева и лихви в размер на 10975, 32 лева, начислени към 22.01.2018 г. Прието е, че задължението за периода 01.03.1999 г.- 31.12.2007 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. С Решение № 2153-15-47/07.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е заличено като погасено по давност задължението на лицето по визираното разпореждане № [номер]/прот. №3045-15-8/22.01.2018 г. за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на 16264.11 лв., от които главница в размер на 8118.59 лв. и лихва за минало време в размер на 8145.52 лв, като разпореждане № [номер]/прот. №3045-15-8/22.01.2018 г. е потвърдено в останалата му част. Прието е, че направеното от Събев възражение за добросъвестност е неоснователно и в негова тежест е да установи точния размер на осигурителния си стаж и доход.
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Съдът е разгледал и обсъдил задълбочено възраженията на касатора Събев в решението си и е изложил обосновани доводи за тяхната несъстоятелност, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни.
В случая разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО / № [номер]/Прот. № 3045-15-8 от 22.01.2018 г/ е издадено след влизане в сила на решение № 2153-15-273/21.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., с което са разрешени въпросите за размера на отпуснатата пенсия, осигурителния стаж и възраст, включително и размерът на индивидуалния коефициент на лицето. Ето защо, възраженията в касационната жалба относно тези въпроси са неоснователни. Обжалваното решение в настоящето производство и потвърденото с него разпореждане касаят единствено процедурата по възстановяване на неоснователно получените от касатора суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно решение на директора на ТП на НОИ-Пловдвив. Също така, решението на директора на ТП на НОИ, в частта, с която са заличени задължения на Събев е благоприятно за касатора, тъй като препятства опасността от събиране на вземания от него, които са погасени по давност. Оплакванията на касатора, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.
Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност на получателя на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени. Не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което не може да се говори и за "споделена вина" в смисъл на оневиняване частично или напълно на жалбоподателя. При правилно установени факти от съществено значение за правилното решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Добросъвестно получените суми не се възстановяват от осигурените лица, освен в изрично посочените случаи на чл. 114, ал. 2, т. 1, 2 и 3 КСО. Не се намира законово определение на добросъвестност, респективно на недобросъвестност и при смислово граматическото тълкуване се извежда извод, че тази преценка е относима към субективното отношение на осигурените лица представляващо знание, съгласие, допускане и непротивопоставяне на резултат, който е в разрез с нормата на закона. Или, заявяване и получаване на пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая е без значение знанието и действията на други лица по отношение на тези обстоятелства. По отношение на въпроса било ли е лицето добросъвестно при получаване на процесните осигурителни плащания следва да бъде съобразено, че в решението на директора на ТП на НОИ-гр. П. са изложени подробни мотиви, както и мотиви във връзка с приложение нормата на чл. 114, ал. 1 КСО.
Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 и 5 КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства в личното досие на Събев. При тези проверки е установено, че той не е притежавал осигурителен стаж от първа категория, нито необходимия стаж от втора категория, което означава, че не е отговарял на изискванията на § 4 ПЗР КСО към датата на отпускане на пенсията. Както правилно е посочил административният съд, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е докаже и удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж. Съгласно чл. 108, ал. 3 КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО.
Правилно е решението и в частта му по приложението на института на давността. Съгласно разпоредба на чл. 115, ал. 1 КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
Изведеният правен извод за неоснователност на жалбата е съответен на материалния закон. Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00/сто/ лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1323 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 895/2018 г. на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА С.С, ЕГН [ЕГН], от гр.[населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100, 00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.