Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК преди изменението обн. в ДВ, бр. 77/2018 г.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Общинския съвет-Кюстендил против решение № 540 от 9.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1138/2017 г. от Административния съд София-област (АССО). С него съдът е обявил за нищожно решение № 959, взето по протокол № 36 от заседанието на 3.02.2015 г. на Общинския съвет-Кюстендил. С определение № 778 от 14.06.2018 г. в производството по реда на чл. 248 ГПК съдът е допълнил решението си в частта му за разноските, като е осъдил община К. да заплати на Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община К. (СПИНОК) направените разноски в размер на 1215 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел, че имота, част от предмета на търга, е изключителна държавна собственост, като бил объркал думите „археологически“ с „архитектурен“. Твърди освен това, че в документите, на които съдът се позовава за да направи извод за вида на собственост върху имота, никъде не се споменавало за археологически обект. Конституцията на Р. Б не забранявала общината да бъде собственик на архитектурна културна ценност, нито се ограничавало правото й на разпореждане с имота. Твърди освен това, че имотът бил общинска частна собственост, както и че никъде съдът не изложил мотиви относно това, че след като процесната сграда попадала в границите на археологически резерват, това я правило и нея археологическа ценност.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Велкова, която поддържа жалбата. По изложените съображения в нея моли съда, решението да се отмени. Не прави искане за присъждане на разноски.

От ответната страна по касация СПИНОК е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат М.Г, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са противопоставени възражения на твърденията в жалбата. Моли, съдебното решение да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски по представения списък.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора относно упражненото от общинския съвет правомощие по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, да продаде чрез търг, по реда на ЗПСПК (ЗАКОН ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ) имот, който притежава статут на единична архитектурна ценност, на градинското и парково изкуство с категория „местно значение“, като този имот освен това е в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност, както и в границите на археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, гр. К.. Това е обусловило статута на имота съобразно чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС статута му на публична държавна собственост. Съставените актове за частна общинска собственост не са променили статута му. Според прокурора общинският съвет не е имал правомощието да се разпорежда с този имот, което води до извод за нищожност на неговия акт. Прокурорът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административният съд София-област е второ по ред, след отмяната на първоначално постановеното решение № 25 от 5.02.2016 г., постановено по адм. д. № 47/2015 г. от Административният съд-Кюстендил, с решение № 3320 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 3587/2016 г. от Върховния административен съд. С решението за отмяна касационната инстанция е дала указания при повторното разглеждане на спора да се изясни статута на имота, предмет на търга чрез приватизация, в съответствие с разпоредбите на 48 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН) и дали той се намира в археологически резерват, който попада в обхвата на културните ценности с „национално значение“, както и какво е отражението му върху възможността за разпореждане с него. В изпълнение на указанията и на основание чл. 224 АПК при повторното разглеждане на жалбата, съдът е събрал допълнителни доказателства относно правото на собственост върху единия от имотите, предмет на търга, изискал е становища от Националния институт за недвижимо културно наследство и от Регионалния исторически музей „Акад. Й. И“-Кюстендил. Освен това съдът е приел заключение на комплексна експертиза, което е обсъдил ведно с останалите писмени доказателства. Тях е съпоставил с приложимото материално право, като се е позовал на отделни разпоредби от ЗКН и е извел правни изводи, че единият от обектите на търга „Чифте баня“ има статут на публична държавна собственост, за който общинският съвет няма материална компетентност да се разпорежда, поради което е обявил решението му за нищожно.

За да достигне до този резултат съдът е установил, че с обжалваното решение № 959 на Общински съвет - Кюстендил, взето по протокол № 36/03.02.2015 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, чл. 3, ал. 3, т. 2 връзка с чл. 1, ал. 2, т. 6, чл. 4, ал. 4, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗПСПК (ЗАКОН ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ) (ЗПСК) във връзка с чл. 5, чл. 6, ал. 1, чл. 8, чл. 9 и чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за търговете и конкурсите, чл. 5, ал. 1, т. 8 от Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е обявен публичен търг с явно наддаване по реда на ЗПСК и Наредба за търговете и конкурсите. Предмет на търга са били два недвижими имота - частна общинска собственост: двуетажна масивна сграда с идентификатор 41112.503.702.1 по ККР на гр. К. - "Чифте баня", с предназначение "сграда за битови услуги" и застроена площ 1 394 кв. м и двуетажна монолитна сграда с идентификатор 41112.503.702.5 по КККР на гр. К. - Бръснаро-фризьорски салон, с предназначение "сграда за битови услуги" и застроена площ 181 кв. м, двете разположени в поземлен имот с идентификатор 41112.503.702 по КККР на гр. К., целият с площ 6.541 дка, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена на поземления имот, в който са изградени. Относно това решение, придружаващата го тръжна документация, включително и процедурата по приемането му, не е имало спор между страните, като съдът е приел, че решението е било взето от орган по приватизацията на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 3, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 6 и във връзка с чл. 4, ал. 4 ЗПСК, с необходимото мнозинство. Отговаряло на изискването за форма и мотивираност, според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Съдът е извършил и проверка за съответствие на взетото решение, предмет на жалбата, с материалния закон. Съобразил е и материалната доказателствена сила на двата акта за частна общинска собственост съответно: акт № 3699 от 23.01.2015 г. за двуетажна масивна сграда с идентификатор 41112.503.702.1 по КККР на гр. К. – „Чифте баня“ и акт № 3700 от 23.01.2015 г. за сграда за битови услуги с идентификатор 41112.503.702.5 по КККР на гр. К., като е приел, че удостоверителния, констативен характер на доказателствената сила на двата акта за частна общинска собственост се опровергава от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства. В тази връзка съдът се е позовал на писмените доказателства-отговора на НИНКН и удостоверението от музея в гр. К., както и на приетото без оспорване заключение на комплексната експертиза. Достигнал е до правен извод, че „Чифте баня“ представлява недвижима културна ценност и притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност и на градинското парково изкуство с категория „местно значение“. Тя е включена в границите на археологическия резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“ в гр. К., който е включен под № 17 в списъка на приложението към чл. 50, ал. 3 ЗКН – списък на археологическите резервати. Въз основа на това съдът е извел и решаващите си правни изводи, че обектът е изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ). Общинският съвет не е имал материалната компетентност да се разпорежда с обекта, поради което съдът е обявил и обжалваното решение № 959 от 3.02.2015 г. на Общинския съвет-Кюстендил за нищожно.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В касационната жалба се твърди, че съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че „Чифте баня“ е публична държавна собственост. Твърдението е невярно.

От акт за държавна собственост № 2807 от 12.03.1986 г. се установява, че „Чифте баня“ с площ от 1 471 кв. м и „Бръснаро-фризьорски салон при „Чифте баня“ с площ от 120 кв. м са вписани като държавна собственост. На гърба на същия акт е записано, че въз основа на заповед № 17 от 23.01.2001 г. на областния управител на Кюстендилска област е отписан от актовите книги за държавните имоти в полза на „Хигия“ ЕООД бръснаро-фризьорския салон при „Чифте баня“ със застроена площ от 120 кв. м. Приложена е и заповедта № 17 от 23.01.2001 г., като въз основа на описаните в нея правни основания е наредено да се отпише от актовите книги за частна държавна собственост в полза на „Хигия“ ЕООД-гр. К. този бръснаро-фризьорски салон при „Чифте баня“ със застроена площ от 120 кв. м, построен в парцел XX, кв. 273 по регулационния план на града от 1993 г., с отреждане за балнеоложки комплекс и парк, като е посочен и предходния описан вече акт за държавна собственост. В тази заповед няма никакво отбелязване относно другия имот „Чифте баня“, нито отбелязване на обстоятелството, че „Чифте баня“ е отписана от актовите книги за държавна собственост. Описва се само бръснаро-фризьорския салон при „Чифте баня“, със застоена площ от 120 кв. м, който имот безспорно е различен и отделен от “Чифте баня“, която е със застроена площ от 1 471 кв. м. В акт № 1045 от 27.07.2004 г. за частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОС е вписана „Чифте баня“, построена през 1912 г., като за предходен акт на съставяне е посочен АДС № 2807 от 12.03.1986 г. На гърба на същия акт в забележка е вписано, че сградата на централната минерална баня „Чифте баня“ е обявена за архитектурен паметник от местно значение. При направено сравнение, между описаните актове за държавна и общинска собственост може да се направи извод, че няма категорични доказателства относно имота „Чифте баня“ да е отписван от актовите книги за държавната собственост.

Въпреки посоченото, по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, че „Чифте баня“ е недвижима културна ценност. От писмо с изх. № 149 от 10.10.2017 г. на Регионалния исторически музей в гр. К. се установява, че „Чифте баня“ е включена под № 38 в списъка на паметниците на културата на територията на гр. К., който списък е предоставен от НИНКН във връзка с изготвянето на ОУП на община К. – писмо № 91-00-21 от 14.03.2013 г. В списъка е отбелязано, че тя е обявена за паметник на културата в ДВ, бр. 25 от 1998 г. като архитектурно-строителен обект и градинско-парково изкуство с местно значение.

В отговора на НИНКН към Министерството на културата до община К. с вх. № 91-00-21 от 14.03.2013 г. е посочено, че в гр. К. „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“ е обявен с Разпореждане на Бюрото на МС № 16 от 21.02.1977 г., обн. в ДВ, бр. 18/1977 г. за архитектурен и археологически резерват, който съгласно Приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН притежава статут на археологически резерват. Действията в териториалния му обхват се извършват съгласно разпоредбите на ЗКН, както и Наредба № 7 на Комитета за изкуство и култура и Комитета за архитектура и благоустройство, обн. в ДВ, бр. 77/1977 г. за застрояване и опазване на архитектурния и археологическия резерват „Пауталия-Велбъжд“, която наредба, ведно с приложението към нея се намира на гърба на лист 14-20 в адм. д. № 281/2017 г. на Административния съд-Кюстендил. Безспорно е, че обявяването на „Чифте баня“ за паметник на културата е станало при действието на отменения Закон за паметниците на културата и музеите, според § 22 от ПЗР на ЗПК, но съобразно § 10 от ПЗР на ЗКН заварените и обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. Съобразно и приетото без оспорване заключение на комплексната експертиза „Чифте баня“ с посочен идентификационен номер и местоположение, е обявена и притежава по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗКН статут на единична недвижима културна ценност (НКЦ) – архитектурно-строителна НКЦ и на градинско-парковото изкуство НКЦ с категория „местно значение“ и като единична НКЦ е ситуирана и влиза в границите на архитектурен и археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, гр. К..

По повод на твърдението в касационната жалба, че съдът е объркал понятията „археологически“ с „архитектурен“, следва да се отбележи, че според чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗКН културно наследство са и архитектурни обекти и комплекси. В чл. 7, ал. 1 е дадено легално определение на понятието културна ценност, а в чл. 9, ал. 1 е визирано, че недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда. В глава четвърта от закона е направена класификация на недвижимите културни ценности. В чл. 47, съответно т. 3 и т. 7 е определена принадлежността на културната ценност към съответната област. Видно от съдържанието на чл. 48 ЗКН „Чифте баня“ въпреки, че е НКЦ с местно значение, попада в ансамбъл – т. 2, б.“а“ от посочената норма, който е обявен за архитектурен и археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, гр. К..

В чл. 50, ал. 1 ЗКН е направена категоризацията на културните ценности според културната и научната стойност и обществената им значимост, като в т. 2 археологическите резервати са посочени като такива с „национално значение“. В приложението към чл. 50, ал. 3 представляващо списък на археологическите резервати, под № 17 фигурира и „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, гр. К.. Отделно от това в чл. 146 ЗКН законодателят е посочил, че археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания, а недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон. От анализа на посочените текстове следва правният извод, че „Чифте баня“ попада на територията и е включена в границите на посочения резерват, който по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията е изключителна държавна собственост. Противоречи на логиката само „Чифте баня“, която е културна ценност да е частна общинска собственост от целия археологически резерват, който е изключителна държавна собственост. От това следва, че административният съд е направил правилни законосъобразни изводи, като не е зачел материалната доказателствена сила на посочения вече акт за частна общинска собственост относно „Чифте баня“, включително и отражението на този вид собственост върху възможността за разпореждане с нея. Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че Общинският съвет-Кюстендил не е имал материалната компетентност да се разпорежда с имота, чрез продажбата му, поради което взетото решение правилно е обявено за нищожно.

По изложените съображения касационната жалба на председателя на Общинския съвет-Кюстендил е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора е основателно и искането за присъждане на направените разноски от СПИНОК. Според представения договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 143, ал. 4 АПК община К. ще следва да заплати на сдружението договорените и внесени разноски в размер на 500 лв. Останалата част от списъка на разноските е неоснователна. Административният съд София-област по реда на чл. 248 ГПК е изменил решението си в частта му за разноските с определение № 778 от 14.06.2018 г. Това определение не е обжалвано от сдружението и е влязло в законна сила. В настоящата инстанция се присъждат само своевременно поисканите и доказани направени разноски, но не и разноски, направени при предходното разглеждане на спора. Касаторът не е направил искане за разноски и съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 540 от 9.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1138/2017 г. от Административния съд София-област.

ОСЪЖДА община К. да заплати на сдружение „Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община К.“ с БУЛСТАТ: 176476914 разноски в размер на 500 (петстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.