Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София и на С.Л, от [населено място], чрез адв. Д.Б против решение № 6204/29.10.2018 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 13815/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221116009409-091-001/29.08.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София относно дължим данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 12 040 лева и за 2012 г. за горницата над 16 107.48 лева до 20 920.64 лева ведно с разликата в лихвата за забава.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване на чл. 109, ал. 1 ДОПК при отмяната на задълженията за 2010 г. и неправилна преценка на доказателства относно разходите на ревизираното лице за 2012 г., което е довело и до незаконосъобразно определяне на данъка по размер.

Искането е за отмяна на решението в отменителната част. Претендира разноски.

С.Л, чрез адв. Д.Б обжалва решението в частта, в която е потвърден ревизионен акт № Р-22221116009409-091-001/29.08.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София относно определените задължения за данък по ЗДДФЛ за 2012 г. - в размер на 16 107.48 лева и съответните лихви, за 2013 г. в размер на 6 199.75 лева и съответните лихви и за 2014 г. в размер на 4169.95 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за нищожност и неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Този касационен жалбоподател счита, че...