№ 46

гр. София, 18 март 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, I НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар М. Н, при становището на прокурора С. А, изслуша докладваното от съдия С. И наказателно дело № 99 по описа за 2019г.

Производството по реда на чл. 346 ал. 1 и сл. от НПК е образувано по подадени жалби от подс.Н. Д. К. и частните обвинители Ж. И. И. и С. Д. С. срещу решение № 278/22.11.2018г. по ВНОХД № 350/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

С това решение е изменена присъда № 16/03.05.2018г. по НОХД № 169/2018г. по описа на Старозагорски окръжен съд, като последната е отменена в частта, в която подс.К. е бил признат за виновен да е извършил деянието и с нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в чл. 150а, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и деецът е бил оправдан в тази част на обвинението.

С решението е намалено и наложеното наказание на подс.К. от 6 на четири години лишаване от свобода, а присъдата в останалата част е потвърдена.

В касационната жалба на подс.К. се релевира касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Посочва се противоречие със съдебната практика, несъответствие със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, който бил млад и с добра характеристика. Налагането на наказание над минимума, при липсата на преобладаващи отегчаващи вината обстоятелства, направено самопризнание и демонстрирано съжаление, според касатора е несправедливо. Заявява се, че целите на наказание по чл. 36 от НК могат да се изпълнят с налагане на наказание в размер на години лишаване от свобода, поради което се прави...