- 2 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131

гр. София 18.03.2019 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 18.03.2019 (осемнадесети март две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 1122 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК.

С молба вх. № 8535/15.03.2018 година „Мони МГ” АД [населено място] е поискало спирането на изпълнение на въззивното решение № 293/11.03.019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 19/2019 година.

С решението, чието спиране се иска е изменено първоинстанционното решение № 3664/31.10.2018 година на Районен съд Пловдив, VІІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 17 222/2017 година, при което като краен резултат „Мони МГ” АД [населено място], на основание чл. 200 от КТ е осъдено да заплати на С. И. С., сумата от 14 544.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на реализирана на 13.07.2016 година, трудова злополука, заедно със законната лихва върху нея от 13.07.2016 година до окончателното плащане. Предвид на това решението има осъдителен характер и като постановено във въззивно производство подлежи на предварително изпълнение, съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. Срещу същото в срока по чл. 283 от ГПК е била подадена касационна жалба с вх. № 8533/15.03.2019от „Мони МГ” АД [населено място], поради което то не е влязло в сила и подлежи на спиране по реда на чл. 282 от ГПК.

Спирането се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. В случая общият размер на...