О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 199София, 18.03.2019 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е ч. т. д. № 240/2019

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. И. от гр.В. Т против определение № 279 от 17.12.2018 г. по в. ч. т. д. № 388/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд определение от 01.11.2018 г. по т. д. № 232/2018 г. за оставяне без уважение искането на същото лице за освобождаване от държавна такса за производството, образувано по подадена от него искова молба по чл. 226, ал. 1 КЗ отм..

Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като счита за неправилна преценката на съда, че разполага с възможност за заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на сумата 4000 лв., аргументирана с факта на притежавано от него жилище и лек автомобил. Релевира оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че решаващият състав е приел за недоказан размерът на получаваното от него обезщетение за безработица, без да изпълни задължението си да даде указания за представяне на доказателства в тази насока.

Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПK е поставен въпросът: „При подадена молба за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, към която не са приложени надлежни доказателства, следва ли съдът да укаже на молителя и да му даде възможност да представи необходимите писмени доказателства, или може и без да дава такива указания,...