Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С молба с вх. № 37508 от 20.12.2018 г., подадена от Д. А. Я., чрез адв. Н. Д. Т., пред Окръжен съд – Варна, е поискано допълване в частта за разноските на постановеното определение № 833/05.12.2018 г. по настоящото гражданско дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.02.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 16/2018 г. по описа на Апелативен съд – В.. Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция.

Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна - Прокуратурата на Р. Б, но не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото гражданско дело е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б, подадена чрез прокурор А. П., срещу решение № 19 от 20.02.2018 г. по в. гр. д. № 16/2018 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 1738 от 20.11. 2017 г. по гр. д. № 1371/2017 г. на Окръжен съд – Варна, с което Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати на Д. А. Я. сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е постановена оправдателна присъда по н. о.х. д. № 227/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в сила на 27.04.2017 г. по обвинение в извършване на престъпления по чл. 256, ал. 2 вр. 1 НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от Д. А. Я., чрез адв. Н. Т.. Изложени са съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената касационна жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски и е приложен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2018 г., от който е видно, че уговореният адвокатски хонорар от 1 100 лв. в цялост е изплатен в брой на адв. Т..

С постановеното в настоящото производство определение № 833 от 05.12.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна по касационната жалба има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното определение № 833 от 05.12.2018 г., като с оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство в размер на 1100лв. - за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 833 от 05.12.2018 г. по гр. д. № 1217/2018 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Д. А. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 100 лв./хиляда и сто лева/, представляваща разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: