О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60 гр. София, 15.03.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдия В. М ч. гр. д. № 626 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. С. Я., Е. С. Я., Я. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., В. В. В., З. Д. И., Ц. Д. Ц., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н., чрез пълномощника им адв. Р. М., срещу определение № 2373 от 30.07.2018г. постановено по ч. гр. д. № 1508/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 19325 от 20.07.2017г. по гр. д. № 1802/2015г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно. Сочат, че предявената искова молба е съобразена с действащата към този момент съдебна практика, а постановеното ново Тълкувателно решение № 8/2014г. дава обратното тълкуване, без да посочва, че отменя съществуващата до момента практика. Затова считат, че съдилищата не могат да прилагат тълкувателно решение с обратна сила. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани четири правни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ от кой момент на постановяването им влизат в сила тълкувателните решения...