O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 114

гр. София, 12.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, III- то г. о., в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 175 / 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278, ал. 3 ГПК по частна касационна жалба вх. № 20268/16.11.2018 г. на В. Г. В., приподписана от адв. С. Ц., срещу определение № 3449 от 07.11.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 5217/ 2018 г. за потвърждаване на определение от 28.09.2012 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 12101/2018 г.,с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане № 4404353 от 29.06.2018 г. на Софийския районен съд по гр. д. №74211/2017г.Разпореждането е за оставяне „без движение” на насрещната искова молба на касатора, с дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК.

В жалбата се изтъкват като пороци на съдебния акт недопустимост и неправилност и се претендират последиците им. По същество се развиват съображения за неправилност на разпореждането на районния съд и се извежда оплакването, че оставянето без разглеждане на един неправилен съдебен акт от горната инстанция е увреждащо, незаконосъобразно действие. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се навежда чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса е ли очевидно неправилен съдебен акт, който дисбалансира основните принципи на ГПК ( служебното, диспозитивното и състезателното начало) чрез предпочитано прилагане на служебното в ущърб на другите, като се разглежда „несъществуващо“ обжалване и се потвърждава същото. Сочи се и очевидна неправилност като отделно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Върховният касационен съд, състав на III- то г. о., предвид данните по делото, намира че не е налице основание за допускане до касационно обжгалване

Обжалва се акт на апелативен съд, който по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро вр чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е потвърдил преграждащо спрямо постъпилата частна жалба определение по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, постановено от Софийски градски съд, сезиран в качеството му на втора инстанция, след като по предявените от В. Г. В. срещу Х. З. с отговора на исковата молба насрещни искове първоинстанционният съд е оставил насрещната искова молба без движение, с указания, При тези обстоятелства, независимо от отговора на въпроса (по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС) дали подлежи на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, касационно обжалване не следва да се допуска, по следните съображения:

При постановяване на определение от 28.09.2012 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 12101/2018г. за оставяне без разглеждане на частната жалаба срещу разпореждането за оставяне „без движение” на насрещна искова молба е произнесен въпроса за допустимостта от подобно обжалване, което законът не допуска. По недопустими жалби съдът дължи произнасяне, като оставя без разглеждане, което определение обаче подлежи на обжалване, т. е на инстанционен контрол, в случая упражнен от Софийски апелативен съд с обжалваното понастоящем определение, което е валидно и допустимо.

В изложението липсва формулиран конкретен въпрос, свързан с единствения решаващо произнесения от Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 5217/ 2018 г. процесуалноправен въпрос, който е за правилността на преценката, че недопустимите частни жалби, т. е постъпилите такива срещу актове на съда, които не подлежат на обжалване с частна жалба, следва да се оставят „без разглеждане” като недопустими с изрично определение, включително за служебното задължение на по - горната инстанция да разгледа постъпилата частна жалба срещу подобно определение, за оставяне на предходната частна жалба „ без разглеждане”.По тези въпроси, които в случая по настоящето дело изчерпват предмета на производството пред сезирания с частната жалба съд, се е произнесъл съгласно установената практика на ВКС и Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 5217/ 2018г, съобразявайки приложението на императивните процесуални норми, допускащи обжалване с частна жалба не на всички постановени актове, а само на определенията и разпорежданията, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК във вр с чл. 279 ГПК,

При това положение, очевидна е не поддържаната от жалбоподателя неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, а явната неотносимост на съображенията и тезите на защитата към общите изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на решаващо произнесен в обжалвания акт правен въпрос, разяснени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС ; превратното разбиране на жалбоподателя и защитата му за прилагането и ролята на служебното начало в гражданския процес ; превратното упражняване на правото на жалба - с подаването на недопустима от процесуалния ред частна жалба срещу определение, които не подлежат на обжалване. Гореизложеното не може да обоснове извод за очевидна неправилност на съдебните актове, отричащи възможността да се разглеждат недопустими жалби,

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 3449 от 07.11.2018 г. по ч. гр. д. № 5217/ 2018 г. на Софийския апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване

Председател:

Членове: