O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 09.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4557 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 114108/06.10.2014 год. на Б. А. Ж. от [населено място], подадена чрез адв. М. Н. САК срещу въззивно Решение No 4799 от 01.07.2014 година по гр. възз. д. Nо 11391/2013 год. на Софийския градски съд,IV-д въззивен състав, с което е прието, че заявеният иск на Б. Ж. срещу ЧСИ М. Н. П. е с правна квалификация чл. 75 ЗС, а не приетата от първоинстанционния съд квалификация по чл. 76 ЗС, като искът за констатация на нарушено владение и за връщането му, е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че изложените обстоятелства и твърдения на ищеца Б. Ж., ипотекарен длъжник, обезпечил чужд паричен дълг с доброволна ипотека на собствения си / процесния/ недвижим имот сочат на основание на иска по чл. 75 ЗС, тъй като под насилствени действия по отнемане на владението, ищецът влага смисъла на незаконосъобразни действия на ответника – ЧСИ, в хода на принудителното изпълнение, който не се е съобразил с наложена от съда обезпечителна мярка по чл. 397 ал. 1 т. 3 ГПК, а не твърдения за факти, които покриват понятието насилие/физическа или психическа принуда/. Прието е, че наведените твърдения за физическа разправа от органите на реда при осъществения въвод...