Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

С молба вх. Nо 12005 /10.11.2015 година М. Н. П. чрез процесуалния представител адв.М. М. - САК е поискал да бъде постановено определение, с което касационния съд да се произнесе по искането за разноски, тъй като няма произнасяне по това искане с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство за сумата 2000 лв.

С отговор вх. Nо 13315/09.12.2015 година касаторът Б. Ж. оспорва молбата, поддържа, че искането е неоснователно и разноските не могат да се присъдят, тъй като по делото не е представен списък на разноските, поради което страната няма право да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, проддържа се и довод за прекомерност на разноските.

След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл. 248 ал. 2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира:

Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С Определение N. от 09.11.2015 година, настоящият състав на ВКС- II г. о., в производство по чл. 288 ГПК, не е допускал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 114108/06.10.2014 год. на Б. А. Ж. от [населено място], подадена чрез адв. М. Н. САК срещу въззивно Решение No 4799 от 01.07.2014 година по гр. възз. д. Nо 11391/2013 год. на Софийския градски съд,IV-д въззивен състав, с което е прието, че заявеният иск на Б. Ж. срещу ЧСИ М. Н. П. е с правна квалификация чл. 75 ЗС, а не приетата от първоинстанционния съд квалификация по чл. 76 ЗС, като искът за констатация на нарушено владение и за връщането му, е отхвърлен.

С цитираното определение няма произнасяне по разноските, въпреки, че такива са поискани с отговора на касационната жалба / л. 11-12/ и е представен списък на разноските и писмен Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2015 година.

Като приема, че правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала „позитивен правен резултат“ в рамките на осъществената защита по спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, и съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК, намира, че претендираните разноски от ответника по касация се дължат.

Списъкът на разноските, като условие за присъждане на разноските в съответното производство в заявения / пълен/ размер се явява conditio sine qua non за допустимостта на искането само в хипотезата на искане за изменение на присъдени с решението/ определението по чл. 288 ГПК/ на съответната инстанция разноските. В настоящия случай се касае до хипотеза на искане за допълване на съдебния акт на касационния съд в частта за разноските, тъй като няма произнасаняне.

Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства - ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

След като констатира, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е направено в рамките на срока по закон, приложен е съответно „списък на разноските“ и писмен Договор за права защита и съдействие, настоящият състав на ВКС приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, с оглед на договора за правна защита и съдействие.

Настоящият състав намира за основателно релевираното възражения за прекомерност на посоченото по договора/ представен в неформална от гл. т. изискванията на закона за счетоводство писмена форма/ адвокатско възнаграждения от 2000 лв.

Преценката за прекомерност се обуславя от правната и фактическа сложност на делото.Не може да се приеме, че защитата пред касационния съд в производство по лв. 75 ЗС, съдебно исково производство в рамките на което се установяват факти и тежестта на доказване е изцяло на ищеца, може да представлява сложност, обуславяща договарянето толкова висок хонорар за фактултативната трета инстанция.Ето защо настоящият състав намира, че този размер следва да бъде намален до сума от 600 лв. / шестстотин лева/, при спазване изискванията на чл. 9 ал. 3/ изм. ДВ бр. 28 / 2014 год./ на Наредба No 1 от 09.07.2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ал. 1 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 3 и ал. 5 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Б. А. Ж. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Н. П. / ЧСИ/ от [населено място], [улица] сумата 600 лв./ шестстотин лева/, разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: