Р Е Ш Е Н И Е
№172
Гр.С., 29.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гражданско дело № 4351/2014 г. по описа на Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 251 ГПК.
С Решение № 7/ 23.01.2015 г. по гр. д.№ 4351/14 г. настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС е отменил Решение № 514 от 03.04.2014 г. по в. гр. д.№ 3276/13 г. на Варненския окръжен съд, вместо което е постановил решение по съществото на производството, като е разпределил, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на незастроената част от недвижим имот - УПИ VІІІ-273 с площ от 373 кв. м. и недвижим имот - УПИ ІХ-274 с площ от 366 кв. м., и двата находящи се в кв. 10 по подробния устройствен план на [населено място], между съсобствениците Д. Г. В., Д. Г. М., К. К. К. и Ж. К. К..
С молба от 09.09.2015 г. ответниците К. К. К. и Ж. К. К. са поискали тълкуване на така постановеното решение относно дължимостта на присъдените в полза на ищцата разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 272 лв. Поддържат, че с решението си ВКС не е отменил въззивното решение в тази му част, тъй като същото представлява по съществото си определение, неподлежащо на касационен контрол, и следователно постановената от въззивния съд отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските е в сила. Независимо от това, поради наличието на противоречиви тълкувания по въпроса, дали касационното решение е отменило това на въззивния съд по въпроса за разноските в първоинстанционното производство, се моли за неговото тълкуване в тази му част.
Ответниците по молбата Д. Г. В. и Д. К. М. не са депозирали отговори в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Молбата за тълкуване на касационното решение следва да се приеме за основателна предвид липсата на нарочен диспозитив, както и мотиви в решението на настоящата касационна инстанция, относно присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ищцата Д. В..
С първоинстанционното Решение № 2799 от 10.06.2013 г. по гр. д.№ 16009/11 г. на Варненския районен съд, постановено по искане на Д. Г. В., е разпределено ползването на съсобствените между страните УПИ VІІІ-273 и УПИ ІХ-274 в кв. 20 по плана на [населено място]. С определение /титулувано „Решение”/ с № 4069 от 22.08.2013 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решението е изменено в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумата 2 272 лв. разноски за тази инстанция. По въззивна жалба на ответника Д. М. Варненският окръжен съд с Решение № 514 от 03.04.2014 г. по в. гр. д.№ 3276/13 г. е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил искането по чл. 32, ал. 2 ЗС. Решението обективира и произнасяне по частни жалби на въззивника и на ответниците К. и Ж. К. срещу определението за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като с оглед изхода на производството пред въззивния съд постановеното от първата инстанция присъждане на такива в полза на ищцата е отменено. По касационна жалба на ищцата Д. В. решението на въззивния съд е отменено с Решение № 7 от 23.01.2015 г. по гр. д.№ 4351/14 г. на ІІ г. о., вместо което искането по чл. 32, ал. 2 ЗС е уважено и съсобствените на страните имоти са разпределени за ползване във варианта, възприет от първоинстанционния съд. С Определение № 62 от 26.03.2015 г. решението е допълнено, като са осъдени ответниците да заплатят на ищцата и касатор Д. В. поравно сумата 1 055 лв. разноски за касационното производство.
С оглед този изход на производството, очевидно е, че с касационното решение е отменено решението на въззивния съд в неговата цялост, вкл. в частта за разноските, дължими за двете инстанции като законна последица от съдебно присъденото по съществото на делото. Противно на всякаква логика е да се поддържа, че въззивното решение е останало в сила в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за разноските, след като това произнасяне няма самостоятелно значение, обусловено е от изхода на производството и не подлежи на самостоятелно обжалване /съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК на отделно обжалване с частна жалба подлежи само нарочно постановеното определение по молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските/.
Предвид гореизложеното, на исканото тълкуване на решението на настоящата инстанция следва да се отговори в смисъл, че със същото е отменено изцяло решението на въззивния съд, вкл. в частта за разноските в първоинстанционното производство, които остават дължими от ответниците така, както са присъдени от първоинстанционния съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ТЪЛКУВАНЕ на Решение № 7 от 23.01.2015 г. по гр. д.№ 4351/14 г. на ІІ г. о. в частта относно дължимите в полза на ищцата Д. Г. В. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 272 лв., като се счита, че с посоченото решение на ВКС е отменено изцяло Решение № 514 от 03.04.2014 г. по в. гр. д.№ 3276/13 г. на Варненския окръжен съд, вкл. в частта относно разноските за първоинстанционното производство, при което ответниците дължат на ищцата същите в размера, посочен в определение /титулувано „Решение”/ с № 4069 от 22.08.2013 г. по гр. д.№ 16009/11 г. на Варненския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: