Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" град Плевен срещу решение № 613 от 10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 556/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3757 от 30.04.2018 г., в частта й, с която месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД се отпуска от 1.03.2018 г. Преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - град Плевен за издаване на нова заповед, в тази й част, при съобразяване на мотивите в съдебния акт. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването.

Ответницата Р.Ц от [населено място], чрез адвокат Диков, оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3757...