Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. (ГДИН) и Е.И, срещу Решение № 689/15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1081/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен.
Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. П, която обжалва решението в частта му, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 1081/2017 г. Счита, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по първата касационна жалба – Е.И, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, адв.. Л, изразява становище за неоснователност на същата. Моли решението в обжалваната му част като правилно да се потвърди.
Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател ГДИН не се представлява. В представено по делото становище от процесуален представител юрк.. Л, касаторът поддържа по същество доводите в отговора по насрещната касационна жалба на Е.И, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Втората касационна жалба е подадена от Е.И, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. [ място], който чрез процесуалния си представител адв.. Л обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, вследствие тормоз и принуда, осъществени чрез конфискуване на спално бельо /чаршаф/ от охранителния състав на Затвора – гр. П.. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в оспорваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер. Претендира разноски по делото.
Ответникът по тази касационна жалба – ГДИН, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител, юрк.. П счита жалбата за неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно в обжалваната му от Е.И част да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд – Плевен се е развило по исковата молба на Е.И, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. [ място] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период от 08.09.2017 г. до 20.10.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ за сумата от 7000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на тормоз и принуда, осъществени чрез конфискуване на спално бельо /чаршаф/ от охранителния състав на Затвора – гр. П., като ищецът, в следствие на това се е почувствал унижен и оскърбен, както и било засегнато човешкото му достойнство.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства – свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Иванов против ГД „ИН“ иск за сумата от 7000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през процесния период ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, в резултат на действие или бездействие на администрацията на Затвора гр. П., като в случая не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен. В заключение при спазване на разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС е оставил без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по исковата молба. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да се посочи само следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен и обоснован е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на тормоз и принуда, осъществена чрез конфискуване на спално бельо /чаршаф/ при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периода предмет на исковата молба.
В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за недоказани твърдени в исковата молба факти. Липсата на установени по делото действия и бездействия на служители на ответника ГДИН водят до правилно приетият от решаващият съд извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата касационна инстанция на ВАС.
Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, 3ИНС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в Закон за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси.
При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този резултат от касационното обжалване не следва да се присъждат разноски за настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 689/15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1081/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен. Решението не подлежи на обжалване.